Може ли AI да симулира човешките емоции?

Проблемите с психичното здраве в световен мащаб нарастват непрекъснато, като прогнозите сочат, че до 2050 г. те ще засегнат 1,2 милиарда души. В тази реалност учените спешно търсят нови инструменти за превенция и лечение.

За разлика от медикаментозната терапия обаче, за разговорните терапии се разработват по-трудно нови подходи.

Причината е, че нито опитите с хора, нито моделите с животни могат напълно да възпроизведат сложността на тези състояния, което създава сериозни практически и етични препятствия, предаде Euronews ("Евронюз").

Сега изследователски екип от Техническия университет в Дрезден (TU Dresden), Германия, проведе проучване, за да провери дали големите езикови модели (LLM) могат да се използват като инструменти за симулиране на психични разстройства при хората.

"Нашите резултати показват, че големите езикови модели могат да възпроизвеждат модели на човешки афективни и когнитивни процеси при контролирани условия", заявява д-р Магдалена Векенборг, ръководител на изследователската група "PsychoDigital" в TU Dresden.

Могат ли езиковите модели да репликират човешките чувства?

Въпреки че някои състояния досега са моделирани върху мишки и други организми, учените отбелязват, че тези методи не успяват да уловят сложността и субективността на човешкото поведение.

В същото време големите езикови модели се доказват като мощни изчислителни системи, които се доближава до аспекти на човешкия интелект. В неочаквани области като убеждаване, емоционално разбиране и разсъждение, тези модели вече са наравно с човешките възможности.

По време на експериментите екипът е подтикнал изкуствения интелект да симулира:

• страх
• тревожност
• гняв,
• отвращение
• тъга
• безпокойство и стрес

След като моделите са достигнали до тези състояния, изследователите са тествали дали те могат да бъдат обърнати чрез различни стратегии за регулиране.

Накрая те са оценили дали предизвикването на определена емоция в AI модела го кара да прави същите когнитивни грешки, каквито правят хората, когато изпитват същите чувства.

Предимствата на "дигиталния" пациент

Проучването установява, че макар моделите да нямат съзнание и психични състояния по начина, по който ги притежават хората, те все пак успяват да имитират човешкия начин на мислене чрез начина, по който обработват езика.

Това прави възможно провеждането на експериментални тестове, които би било невъзможно или неетично да се извършат върху хора или животни.

Според Якоб Н. Катер от TU Dresden, огромното предимство на експериментите с големи езикови модели е, че те могат да бъдат повтаряни в идентични условия толкова често, колкото е необходимо, като същевременно позволяват систематични промени в променливите.

Това дава зелена светлина за изцяло нови, базирани на данни изследвания, които досега бяха немислими.

Снимка: Reuters