С какво се отличава Telegram и как се стигна до ареста на Павел Дуров

Telegram е основан през 2013 г. в Санкт Петербург от родения в Русия Павел Дуров и неговия брат Николай. Понастоящем Павел Дуров е главен изпълнителен директор на компанията. Преди да създадат Telegram , двамата основават "ВКонтакте", или ВК, през 2006 година. 

Тази социална платформа имаше огромен успех, но привлече вниманието на руските власти. През 2014 г. Дуров напуска Русия в самоналожено изгнание, продава своята част от ВК и запазва Telegram.

Всичките му функции правят Telegram особено популярен. Някои критици обаче винят платформата, че именно тя разпали скорошните антимигрантски бунтове във Великобритания. Други посочват дезинформационните кампании, насочени към поддръжниците на Украйна, както и незаконните активности в Telegram - от наркотрафик до нелегална продажба на оръжия.

Telegram се различава от останалите платформи за съобщения и с това, че фокусът му е върху поверителността и противопоставянето на цензурата. Затова е популярен в държави с авторитарни режими или на места, където хората са следени и подслушвани. 

Опозиционни политически формации са сред потребителите в различни държави. Мнозина използват Telegram, за да избегнат това данните им да отиват при големите технологични гиганти или рекламодатели. 

С привличането на вниманието към Telegram се привлича и вниманието към широко рекламираното обещание за сигурност. Експертите посочват, че съобщенията в Telegram не са автоматично криптирани; потребителите трябва да изберат тази опция. Приложението също така използва свои собствени инструменти за криптиране и не позволява те да бъдат тествани от външни лица. Ако се докаже, че протоколите за защита на личните данни са недостатъчни, новината може да сложи край на най-голямото предимство на компанията, пише DW.

Арестът на Дуров вероятно ще разтревожи потребителите, които може да се запитат какво разкрива компанията, за да се измъкне от затвора. Заемайки се с Telegram правителствата подтикват дискусия за свободата на словото, цензурата, свободната информация и контрола върху глобалните цифрови платформи.

Снимка: Pixabay