Нобелова награда за бащите на квантовия компютър

Французин и американец си поделят тазгодишната Нобелова награда за физика за разработки, които могат да ни открият пътя към създаването на революционно нов тип компютри. Серж Арош от "Колеж дьо Франс" и Дейвид Уайнланд от щатския Национален институт за стандарти и технологии са отличени за работата си по проектирането на квантови компютри, и ще си поделят паричната премия от 1.2 млн. щатски долара. По-конкретно приносът на Арош и Уайнланд се състои в "измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи", се казва в съобщението на Нобеловия комитет. "Вероятно квантовият компютър ще промени ежедневието ни през този век по същия радикален начин, по който класическият компютър го промени през ХХ". Допълнителен аспект от работата на двамата квантови физици е създаването на извънредно прецизни часовници (сто пъти по-точни от най-модерните цезиеви), които един ден могат да положат основата на нови стандарти за времеизмерване.

68-годишният Арош, роден в мароканския град Казабланка, призна, че бил "зашеметен" от наградата. "Бях на улицата, когато разбрах, и се наложи да приседна на една пейка".

Арош и Уайнланд специализират в квантовата оптика – една слабопроучена област на физиката, която изследва взаимодействията между светлина и материя на квантово равнище. Когато две частици си взаимодействат квантово, едната може да влияе на другата от разстояние, и връзката между тях може да се запази дълго след като частиците са се разделили.

Този феномен може да се използва за създаването на квантови компютри. Докато днешните изчислителни машини използват двоичен код (информацията се съхранява в битове със стойност или 0, или 1), при квантовите битове (qubits) стойността може да е 0, 1 или и двете едновременно. Това би разширило драстично потенциала за съхранение на данни. Все още обаче има много практически пречки за преодоляване, преди да се появи първият функциониращ квантов компютър, подчертава самият Уайнланд.

Лауреатите ще получат наградите си на официална церемония на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел през 1896. Нобеловите награди също пострадаха от кризата – паричната им стойност бе намалена от 10 млн. шведски крони на 8 милиона.