Подиграван от колегите си химик взе Нобеловата награда

Израелският учен спечели тазгодишната Нобелова награда за химия за дълго оспорваните си открития в областта на квазикристалите.

Допреди откритието на Шехтман през 1982 се смяташе, че твърдата материя има две възможни структури: кристална, в която атомите са подредени в строго определени решетки (като при диамантите или солта, примерно), и аморфна, при която няма строга подредба (така е при металите).

Шехтман обаче откри трети вариант – квазикристалите, при които атомите са подредени в кристални решетки, но матрицата им не се повтаря. Това до такава степен противоречеше на утвърдените схващания, че израелецът бе принуден да напусне изследователския си колектив и стана обект на дългогодишни насмешки. Постепенно обаче откритието му бе потвърдено, а днес работата върху практическото приложение на квазикристалите е на път да промени коренно най-различни области – от дизеловите двигатели до производството на кухненски тигани. По правило квазикристалите са много твърди, но лесночупливи, също като стъклото, и имат незалепващи повърхности.

Шехтман, който в момента преподава в Университета на град Хайфа в Израел, ще получи и 10 милиона шведски крони (1.4 млн. долара) парично допълнение към наградата си.

Междувременно съвсем пресният лауреат за физика Брайън Шмид призна пред австралийски медии, че първоначално помислил съобщението за наградата за безвкусна шега. Когато телефонът му звъннал посред нощ и жена с отчетлив шведски акцент го поздравила за успеха, първата мисъл на Шмид била, че студентите му си правят майтап.

Отнело известно време, докато ученият повярва, че наистина е отличен съвместно с американските си колеги Адам Рийс и Сол Пърлмътър за работата им върху свръхновите звезди.