България заема 50-то място в класация за скоростта на интернет

България заема 50 място в класацията за скорост на интернета, сочат данни на компанията лидер в интернет анализите Ookla. Това съобщи основателят на един от водещите телекоми в Европа Невен Дилков по време на уеб конференция относно развитието на телекомуникациите у нас.

По думите му до 2014 г. страната ни е била на второ място по качество на интернет връзката по редица показателите. След появата на мрежата у нас през 1996 г. работа започват и стотици интернет доставчици, които заемат значителен пазарен дял, пише "Монитор".

"В зората на интернет пазарният дял на алтернативните доставчици в България достигаше 60-70%", обясни Дилков. Малките и средните предприятия обаче масово се изкупуват от големите, което става причина в някои от населените места днес да има само по един или два оператора, предлагащи подобни услуги.

Това се отразява и в Индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото на Европейската комисия, където през 2020 г. България е на последно място. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) у нас има 643 активно работещи доставчици на интернет, в регистрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) пък фигурират над 800.

България и Черна гора са единствените от развитите държави в света, където цената на мобилния интернет е повече от 2% от БВП на глава от населението. Ръст на приходите се отчита само в една категория - пакетните услуги. През 2018 г. на годишна база е отчетено увеличение в размер на 18 на сто. Миналата година са скочили с още 11%.

Най-предпочитаните пакетни услуги у нас са тези, които включват мобилна услуга – над 90 на сто от общия брой на абонатите, използващи пакети. Дилков коментира още и мерките, необходими за създаването на виртуални мобилни оператори у нас. В продължение на няколко години се правят опити за стартирането на такива но те все още остават неуспешни.

Практиките в други държави предвиждат три мерки – ангажименти, наложени от регулатора и заложени в процедурите за предоставяне на разрешение за използване на честотен ресурс, където мобилните оператори имат задължение да предлагат достъп до своята мрежа. На второ място е налагането на задължения, породени от намеса на регулаторния орган в областта на защитата на конкуренцията. На последно място е налагането на задължения в Закона за електронните съобщения.

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК