Норвегия с нов проект, целящ улавяне на въглерода

Норвежки проект, насочен към съхраняване на милиони тонове въглеродни емисии под Северно море, получи зелена светлина, някои от най-големите индустриални играчи в Европа подписаха предварителни споразумения, пише Euractiv.

По време на конференция на високо ниво, свързана с технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), съорганизирана от правителството на Норвегия и Европейската комисия (ЕК), седем компании, включително производителят на метали ArcelorMittal и Heidelberg Cement, подкрепиха проекта "Северно сияние".

Планът на държавния норвежки гигант Equinor (наричан преди Statoil) и партньорите му Shell и Total "Северно сияние" цели да се превърне в "първото трансгранично съоръжение за съхранение на въглероден диоксид" в света, споделя изпълнителният директор на Equinor Елдар Сетре.

С все още прясно мастило по страниците на меморандума за разбирателство, екипът на проекта за CCS се надява, че ще убеди правителствата да инвестират в плана и ще му позволи да се развие до търговски размери.

Мащабът се оказа непреодолима пречка за други предприятия за улавяне и съхранение на въглерод досега, а други финансови потоци от донори като Европейския съюз (ЕС) се оказаха трудни за осигуряване или използване изцяло.

Норвежкото правителство от своя страна призна значението на ангажимента на индустрията. Министърът на петрола и енергетиката Кел-Бьорге Фрайберг посочи пред репортери, че "това е правилната стъпка в тази посока".

По време на конференцията Фрайберг заяви, че CCS ще бъде от съществено значение за пазара на труда през следващите години и е "необходим за запазване на работните места в общество с ниски нива на емисии". Той обаче добави, че планът все пак ще се изправи пред финансови, правни и социални предизвикателства.

CCS в никакъв случай не е евтин. Прогнозите през 2016 г. показват, че за създаването на пълномащабната верига ще са необходими поне 1 млрд. евро. Ако всичко върви по план, проектът може да бъде разработен до 2024 г. 

Понастоящем разходите за намаляване на емисиите достигат 100 евро на тон, докато системата за търговия с емисии на ЕС успява да увеличи цената на въглерода до около 25 евро. Тази пропаст се оказва трудна за преодоляване.

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК