Проф. Димитров: Ако цесиите се признаят за действителни, то промяната в Закона ще е равносилна на прихващания с много по-малък размер

Boom and Bust с Петър Илиев и проф. Валери Димитров

23.03.2015 | 12:51 Редактор: Дориана Ранкова
Проф. Димитров: Ако цесиите се признаят за действителни, то промяната в Закона ще е равносилна на прихващания с много по-малък размер

Ако цесиите се признаят за действителни, промяната в закона ще е равносилна на прихващания с много по-малък размер, каза в предаването Boom&Bust Проф. Валери Димитров на 22 март 2015.

Проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата, коментира, че окончателния вариант на Закона за банковата несъстоятелност е по-важен, но това се очаква.

Фигурата на временен синдик се приема като обезпечителна мярка с правомощия, за да може да активира механизми за възстановяване и увеличаване на масата по несъстоятелността в бъдещото производство по несъстоятелност.

Това е израз на недоверие към квесторите и към институцията, която е назначила БНБ.


Разликата във функциите между квестор и синдик беше посочена в студиото. Квесторите нямат оздравителна функция, а охранителна. Трябва да пазят имуществото на банката, бъдещата маса по несъстоятелността. Докато бъде назначен синдик от Фонда за гарантиране на влоговете. Направените прихващания обаче, които квесторите признаха и осчетоводиха, което съответно стига и до освобождаване на обезпечения по негови думи, са проблемът. Димитров коментира, че ясни възражения срещу тази тема не е имало.


С налагане на специалния надзор БНБ е спряла изпълнение на задълженията на банката (мярка част от режима на специалния надзор). Това означава, че изискуемостта на влоговете е блокирана и с такива не може да се прихваща. Защото според Закона за задълженията и договорите, когато прихващаш при две насрещни вземания, то вземането, от което трябва да прихващаш трябва да е изискуемо, допълни проф. Димитров. Знаем, по принцип влоговете са изискуеми, но БНБ в случая ги е лишила от изискуемост. Следователно тези сделки са недействителни.


Финансовият журналист Петър Илиев пък добави важността на минала поправка в Закона от края на миналата година, свързана и със закупени депозити по време на квестурата. Проблемът е в това, ще могат ли да се ползват за прихващане или не, добави Илиев. Друг казус - ако не се прихванат, трябва ли да се изплати този депозит гарантирано?


Проф. Димитров коментира принципа за съразмерност при несъстоятелност - кредиторите, който са на един ред (според него най-съществени са ФГВ, държавата за негарантирани вземания, държавата, която замести общини и дружества с публично участие и тези с негарантирани размери) могат да очакват реално да получат нещо от производството по несъстоятелност. Според него повече от 20-25% на вложител няма да се разпредели, но всички получават съразмерно.

Промяната в Закона всъщност лиши 100%-то действие на прихващанията, а ако те бъдат правно признати изобщо, то тогава прихващането ще се осъществи на 20-25%. Това само по себе си означава, че попадащите в схемата губят, смята проф. Димитров. Нищожността на тези прихващания обаче е по-вероятна според него.

 

чуйте разговора в следващия видео материал: