Докладът на ЕК за Румъния - катастрофален

Европейската комисия публикува катастрофален доклад за Румъния по механизма за наблюдение на реформите в съдебната власт, даде й нови задачи и открито я предупреди, че не може да става и дума за прекратяване на мораториума догодина.

В доклада се казва, че постигнатият напредък е изличен, а позитивната оценка на Брюксел от януари 2017 г е поставена под въпрос. Еврокомисията е особено критична по отношение на независимостта на съдебната власт, реформата в правосъдната система и справянето с корупцията по високите етажи на властта.

За разлика от България, където 3 от 17-те препоръки, дадени миналата година, се обявяват за изпълнени, за Румъния Еврокомисията поставя допълнителни задачи и обявява, че мониторингът трябва да продължи, без да се ангажира със срокове.

"Съжалявам, че Румъния не само замрази реформите, но отвори отново и се върна назад по въпроси, където беше постигнат напредък през последните 10 г.", заяви първият заместник на Юнкер Франс Тимерманс, който отговаря за наблюдението върху България и Румъния.

Според Тимерманс най-големият проблем на социалистическото правителство в Румъния е отстъплението в битката с корупцията и с ограничаването на магистратската независимост в резултат на последните промени в закона за съдебната власт.

Тимерманс дава да се разбере, че не може да става и дума за прекратяване на мониторинга преди Букурещ да предприеме кардинални стъпки да се поправи.

"12-те препоръки, дадени през януари 2017 г., вече не са достатъчни, за да се изпълни насоката, дадена от президента Жан-Клод Юнкер в началото да мандата му, за приключване на механизма за наблюдение до края на мандата на сегашната Комисия", обяви Европейската комисия.

Юнкер обеща на София и Букурещ сваляне на мониторинга до идната есен, когато трябва да напусне поста си.

Заедно с доклада Еврокомисията издава още 8 допълнителни препоръки на властите в Румъния, които те трябва да изпълнят в добавка към 12-те условия от миналата година, които също се смятат за нереализирани. През януари 2017 г. за десетата годишнина на механизма Брюксел раздаде задачи на София и Букурещ с обещанието, че достатъчен напредък по тях ще позволи прекратяване на наблюдението.

Новите цели пред Румъния включват незабавна отмяна на промените, направени в закона за съдебната власт, прекратяване на кадруването на магистрати и обявяване на конкурс за нов професионалист за шеф на агенцията за борба с корупцията, както спешно замразяване на промените в наказателния и наказателно-процесуалния кодекс.

Междувременно Европейският парламент гласува с голямо мнозинство резолюция, в която критикува правителството на премиера Виорика Данчила за предприетите съдебни реформи и за уволняването на шефката на агенцията за борба с корупцията по върховете на властта Лаура Кьовеши. В резолюцията се изразява съмнение, че реформите на социалистическото правителство ще позволят ефективна борба с корупцията и се настоява за засилване на парламентарния контрол върху разузнавателните служба. Осъжда се полицейското насилие срещу гражданските протести срещу законодателните промени, започнали в началото на годината.

Позицията на Европарламента беше подкрепена от големите парламентарни групи и само консерваторите и популистите защитиха действията на лявото румънско правителство. Евросоциалистите настояха, че наблюдението на Румъния трябва да се запази, но и да се разпростре и върху всички европейски държави. Според тях Еврокомисията трябва да се заеме с ежегодно следене на спазването на върховенството на закона в 27-те членки, а не само в България и Румъния.

Остро критичният доклад и вотът в Европарламента ще задълбочат властовата криза в страната. Румънският президент Карл Йоханис наля допълнително масло в огъня, предупреждавайки, че страната му не е готова за първото си председателство на Съвета на ЕС, което започва от Нова година. В понеделник в Букурещ Йоханис заяви, че подготовката е "излязла извън релси" и че правителството трябва да подаде оставка. Миналата седмица европейският министър Виктор Негреску, който се занимава с подготовката се оттегли, без да обявява публично мотивите си.

Снимка: Pixabay