Турция се отдалечава от Европа

Наричат го непокорният. Той не се страхува да прави дисекция на властта. Не само в родната Турция, а и във Франция, която го е приютила от повече от 30 години. Световноизвестният писател Недим Гюрсел посети България, за да представи най-новата си книга. Мартина Ганчева и операторът Цветан Колев се срещнаха с него часове преди премиерата.

Какво сподели Гюрсел за всесилния Ердоган, за свободата на медиите, за огледалните води на Босфора и тайните, които крие, вижте във видеото. 

- Господин Гюрсел, живеете във Франция от 70-те години. Но турската политика още ви вълнува. Как бихте обрисувал актуалната обстановка в родината си? В беда ли е демокрацията!

- Трябва да ви кажа, че съм доста разтревожен за посоката, в която  е поела моята страна. Защото има едно приплъзване към авторитаризма, което е все по-видимо. Особено след референдума на 16-и април. Резултатът ме безпокои. Отговорите „да“ са много по-малко от очакваното, тоест разликата между „да“ и „не“ е незначителна. И се боя, че с конституционните промени властта ще се съсредоточи в ръцете на президента, което не е добре за демокрацията. 

- Изход ли е от ситуацията евентуално членство на Турция в ЕС?

- В качеството си на писател съм изключително разтревожен от липсата на свобода на словото. Правителството вече контролира повече от 80 % от медиите. И с няколко дребни изключения единствения глас, който се чува е гласът на политическата власт. А принципът на демокрацията е плурализма. И както всички знаем, в момента отношенията между Турция и ЕС не са добри. И установявам, че с всеки изминал ден Турция се отдалечава от Европа, което съвсем не е добре за нея, защото тя не върви в правилната посока. 

- В каква посока обаче ще поеме Франция след изборите? 

- Във Франция в момента сме в изборен период , както знаете първия тур вече мина и след десетина дни ще се проведе втори тур. И между господин Макрон и госпожа Льо Пен ще се възцари една безмилостна борба.  А пък през юни ще има парламентарни избори. Но предизборната кампания протече в съвършено демократични условия. Едно уточнение. На първия тур имаше 11 кандидати. По всички национални телевизии всеки един от тях имаше право да се изяви в рамките на същото време като останалите. А в Турция управляващите имаха 80-90 % от телевизионното време, докато на опозицията бяха оставени от 10 до 15 %. Така че мога да кажа, че във Франция кампанията беше равнопоставена и изобщо не беше такава в Турция. И това много ме възмущава. И не само аз изпитвам такава горчивина. 

- Какво отразяват огледалните води на Босфора? 

- Моята семейна къща се намира на Азиатския бряг на Босфора, наследих тази къща от семейството си. И точно тази книга избрах, моя роман за Мехмед Завоевателя. В нея моя герой пише романа си. И когато отиде в Истанбул, живее точно до тези кристални води на Босфора. И въпреки че политическата ситуация съвсем не е блестяща, то тези води на Босфора непрекъснато са в моето творчество. И тъй като мястото е изключително красиво, аз се чувствам добре там. Да направя едно уточнение – в Босфора има две противоположни течения. Има едно много силно течение на повърхността, но има още едно по-силно течение в дълбочина. И за мен това е алегория за временното политическо положение. С времето дълбоководното течение  ще вземе връх.  

- А какви тайни изплуваха в по-ранните ви романи, че ви изправиха на съд? 

- Няколко пъти са ме изправяли на съд заради моите романи. Два пъти по време на военния преврат на генерал Еврен през 1980-а. И години по-късно, когато господин Ердоган беше министър-председател, пак ме изправиха пред съда, защото съм написал „Дъщерите на Аллах“. Първият път ме обвиниха, че съм обиждал армията и полицията, а втория път – че съм обиждал обществения морал. А последният път, че съм отправял обществени обиди срещу вярванията на религиозната общност. Всеки път обаче бях оправдан. Което доказва, че все пак има няколко некорумпирани съдии в Истанбул. И все пак, дори и тогава, това показва,  че трябва да има истинска демокрация, за да бъдат оставени на воля писателите, за да пишат както решат. 

- Обаче Ердоган не харесва не само писателите в своята родина, а и карикатуристите. Защо?

- Нашият президент не оценява хумора. Нашият карикатурист Муса Акат от Джумхюриет – Истанбул, както и други журналисти са в затвора. Хуморът е белег на интелигентност. Един политик не бива да се бои от карикатурите. Във Франция например във всеки брой на ежедневника Льо Монд има по една карикатура и всички политици минават през окарикатуряване. И никой от тях не се е оплакал. Във Франция е немислимо срещу карикатуристите да бъдат отправяни съдебни заплахи и искания. И аз бих пожелал на политиците в моята страна да бъдат по-зрели , по-отворени и по-малко комплексирани.