За ужаса във Фалуджа: Синът ми ме помоли да го убия, защото не издържа на глада

Ум Исам знаеше, че никога няма да се върне в град Фалуджа, ако някога въобще успее да го напусне и то още преди 5-годишният й син да я помоли да го убие, защото е твърде гладен.

В неделя иракските сили превзеха последните позиции на терористичната групировка "Ислямска държава" във Фалуджа и са установили пълен контрол на един от най-важните бастиони на джихадистите след продължила един месец операция.

От правителството обявиха, че разрушенията, причинени от сраженията са ограничени и обещаха да направят всичко, за да се даде възможност на десетките хиляди разселени цивилни, за да се завърнат по домовете си.

Въпреки тези обещания, прекараните две години под тиранично върховенство на ИДИЛ и месечни обсади доведоха до глад сред населението, а 42-годишната Ум обясни пред The Daily Mail, че никога няма да може да бъде щастлива във Фалуджа отново.

"Синът ми ме помоли да го убия, защото е толкова гладен, че не може да издържа повече...За Бога, това каза той, а е само на 5 години!", обясни тя.

Месеци по-рано, Ум е претърпяла спонтанен аборт в болница във Фалуджа, след като въздушен удар е ударил близката сграда.

"Бях толкова изплашена от хаоса и заради това направих спонтанен аборт. Очаквах близнаци ... изгубих моите близнаци. Бях отишла в болницата, защото нямах храна", заяви Ум, държейки едно от деветте си деца.

Зад нея, в един от новооткритите лагери Амрият ал-Фалуджа, от Норвежкия съвет за бежанците са доставили основни стоки за новопристигналите.

Основният пакет, предназначен за семействата, които трябва да се помещават в една-единствена палатка, се състои от шест матрака, комплект за готвене, къмпинг лампа, брезент, празна бутилка за вода и кафяво тиксо.

"Тук е горещо и прашно, няма достатъчно вода или храна, но ние можем да оцелеем", казва Ум.

"Не искам да се връщам там. Преминахме през толкова много - американците, Ал Кайда, Ислямска държава, глада ... Не знам каква следва, но този град е прокълнат и няма да се върна там", добавя Ум.

Съпругът й е задържан за проверка още когато са пристигнали в лагера на 16 юни.

И докато военните операции в района са приключили, то хуманитарната криза е достигнала връхната си точка, а броят на разселените продължава да расте.

Температурите достигат до 45 градуса по Целзий, а успоредно с това липсват основни стоки и дори подслон за някои от разселените семейства. Това неминуемо е предпоставка за ново бедствие.

Кефие Салех е в същия лагер от 10 дни и семейството й все още не разполага с подслон.

"Съпругът ми работи за лагера и помага, за да се направят нови палатки, но ние все още нямаме собствена. Можете ли да си го представите?", пита тя.

Кефие и децата й си споделят земята пред джамията на лагера, спят навън, седнали на едно мръсно черно одеяло с подпрени гърбове на стената.

"Районът ни не е безопасен и не смятам, че ще става по-добре", смята Кефия, която е от Саклавия, северозападно от Фалуджа.