Накъде трябва да върви Европа след Брекзит? Казано накратко: от Маастрихт към Рим. Това коментира Калин Манолов след като станаха ясни резултатите от референдума във Великобритания.
В Рим преди 60 години бе подписан договор за общ пазар. Бащите-основатели на Европейския съюз следваха класическия либерален възглед за Европа. Той разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството . Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи.
Римският договор от 1957 г. възстанови права, основни за Европа по време на класическия либерален период през ХІХ век, но потиснати в епохата на национализъм и социализъм.
В началото на 90-те години се стигна до т.нар. „Споразумение от Маастрихт”, подписано през декември 1991 г. Маастрихт ознаменува качествения преход от общност на суверенни европейски държави към съюз, който стои над отделните държави и който по тази причина се стреми да получи мандат и да извлече авторитета си от регионите или направо от гражданите на Европа.
Що се отнася до национализма, който надигал глава навсякъде в ЕС и можел да предизвика "ефект на доминото", национализмът е част от патологията на националната лоялност, а не нейното нормално състояние. Изходът от днешната европейска криза и съответно решението за Европа минава през възстановяването на икономическите и гражданските свободи, чрез облекчаване на непоносимото бреме на социалната държава и не по-малко непоносимите екологични бариери пред икономиката. Който нарича това "национализъм", който твърди, че му е бабувал Путин, има голям проблем. Ментален, не политически проблем.
За да се постигне европейският идеал за мирно сътрудничество и процъфтяваща размяна, е необходима единствено свобода, не европейска свръхдържава. Без икономическа свобода, без несмущаван от правителствени намеси свободен пазар, не е възможно достойното съществуване на човека. Не е възможна Свободата. Възможна е изпразнена от съдържанието си демокрация.
.
Съдбата на българския народ и неговата държава зависи изключително много от рационалното самоосъзнаване на Европа. Но ние не сме осъдени да бъдем безмълвни пешки на европейската шахматна дъска, някъде между Москва и Брюксел. Напротив – имаме правото и задължението да се грижим за собствените си интереси, въоръжени със собствения си уникален опит от комунизма. И да предпазим ЕС от него.
Европейският съюз може да оцелее само ако се откаже от идеите за изкуствено обединяване на континента и се върне към първоначалната концепция за сътрудничество между суверенни страни-членки.
От Маастрихт към Рим.
Русия вербува мъже за фронта с фалшиви обяви за IT специалисти
Пенсионните дружества се надяват да не се стига до прехвърляне на средста къв НОИ
Imoti.net организира бизнес форум за новата реалност на пазара на недвижими имоти във Варна
Корените на придирчивостта при храненето: Физиологични и сензорни аспекти
Ежедневната консумация на фъстъци може би запазва мозъка млад
Агонално дишане при сърдечен арест – как се разпознава и какво трябва да се направи?
Fertility Europe: Едва 5,6% от работодателите в Европа подкрепят служители с репродуктивни проблеми
Медицински пробив: Приложиха клетъчна терапия срещу болестта на Паркинсон
„Лъчът на смъртта“ в Лондон: Как един небостъргач разтопи паркирани автомобили
„Космос за всеки“: ЕКА стартира нов безплатен онлайн курс за космическата индустрия
Четирима доброволци на НАСА приключиха успешна симулация на мисия до Марс
Засаждат над 400 дървета в район "Одесос" във Варна
Русия, Украйна и САЩ ще преговарят на 10 и 11 ноември
Няма да спират тока в района на свлачището край Златните
Няма замърсяване на водата по българското Черноморие след атаките с дронове
Свлачище затвори лента на пътя Варна - Златни пясъци
Шефът на UBS: Киберрисковете вече се равняват на традиционните заплахи за банките
Фридрих Мерц обеща да увеличи помощта за Украйна през зимата
"Спиди" увеличава приходите за деветмесечието и на вътрешния, и на международните пазари
Жилищните разходи са представлявали свръхбреме за 444 хил. българи през 2025 г.