"Всеки ден някой губи ръка или крак": Жестоката реалност на текстилната индустрия в Индия

Над 1 млн. тона употребявани дрехи от САЩ, Канада и Европа се преработват всяка година в индийския град Панипат.

Докато текстилната индустрия снабдява световни модни марки с рециклирани материали, работниците плащат висока цена - тежки трудови злополуки, ампутации и липса на елементарни мерки за безопасност са част от ежедневието им.

В продължение на три месеца Сурадж Кумар работил с машини за раздробяване на изхвърлени дрехи в Панипат - индустриален град в северния индийски щат Харяна, предаде The Guardian (Гардиън).

В града пристигат текстилни изделия, изхвърлени в САЩ, Канада и Европа, за да бъдат раздробени до отделни влакна и превърнати отново в прежда. Така се захранва индустрията за рециклиране на текстил, която снабдява пазари по целия свят.

19-годишният Сурадж пристигнал в Панипат от щата Западен Бенгал, следвайки свои братовчеди и приятели, които вече били намерили работа във фабриките. Надявал се да спечели достатъчно пари, за да изпраща средства на родителите си.

В края на август обаче късо съединение в машината го изхвърлило директно в механизма за раздробяване. При инцидента и двете му ръце били премазани.

"По-добре да бях умрял, отколкото да загубя и двете си ръце", каза Сурадж. Като единствено дете в семейството той се надявал работата му в Панипат да осигури прехраната на родителите му. Сега се страхува, че вместо да им помага, се е превърнал във финансово бреме за тях.

Работата, която започнал, за да подкрепи семейството си, го е направила зависим от чужда помощ. Бъдещето му остава несигурно.

Панипат - един от най-големите центрове за рециклиране на текстил

Според някои оценки в Панипат всяка година се преработват над 1 милион тона употребявани дрехи от различни части на света. Това превръща града в един от най-големите центрове за рециклиране на текстил в световен мащаб.

Но индустрията на бързата мода, изградена върху непрекъснатото купуване на нови дрехи и все по-краткото им използване, има опустошителна цена за хората, които обработват текстилните отпадъци.

Рамеш Чаудхари е природозащитник, който е работил в отдела по труда в Панипат. През последните пет години той следи информацията за трудови злополуки и ампутации в града. По негови оценки най-малко един работник дневно губи крайник, а в някои дни броят им достига петима души.

"Всеки ден научаваме за случаи на работници, пострадали във фабриките. Някои губят ръка или крак, а понякога има и смъртни случаи", разказа Чаудхари.

Той събира информация чрез мрежа от трудови посредници, които осигуряват работници за фабриките в Панипат. По думите му обаче не всички инциденти достигат до него, което означава, че действителният мащаб на проблема може да е още по-голям.

Ампутациите са част от ежедневието във фабриките

Между 17 и 24 август тази година "Гардиън" е проследил сигналите от 11 частни и две държавни болници в Панипат. За този период са регистрирани шест случая на текстилни работници с тежки наранявания на крайниците.

Двама от пострадалите са загубили по една ръка, друг мъж е останал без двете си ръце, четвърти е загубил дланта си, пети - крака си, а шестият е получил ампутация на пръстите.

Подобни инциденти са често срещани във фабриките в Панипат, обясни Чаудхари. Причината е, че машините нерядко не разполагат с необходимите защитни механизми.

Ако работник попадне в предачна машина, изключването на електрозахранването не означава, че тя ще спре веднага. Докато механизмът напълно прекрати работа, човекът вече може да е получил катастрофални наранявания.

По време на многобройните си посещения в предачни цехове и фабрики журналистите на "Гардиън" не са забелязали нито един работник с предпазно оборудване. Никой от интервюираните служители не е съобщил и да е преминавал обучение за безопасност на работното място.

Липсват ефективни мерки за защита на работниците

Индийският Закон за фабриките от 1948 г. задължава собствениците на предприятия да гарантират здравето и безопасността на служителите си. Законът предвижда и тежките трудови злополуки да бъдат докладвани на компетентните органи.

Въпреки това ефективността на контрола върху безопасността остава сериозен проблем, посочва Сандип Сачдева, съосновател на фондация "Safe in India", която работи за ограничаване на трудовите злополуки в индустриалния сектор.

Снимка: БГНЕС