Смъртоносна пневмония в Русия: Светът може да се окаже неподготвен за нова пандемия

Световната здравна организация (СЗО) настоява Русия да предостави повече информация за случая, който постави под въпрос ефективността на международните правила за реакция при здравни заплахи.

Смъртта на служителка в руски институт за борба с чумата разкри сериозни слабости в международните правила, предназначени да предпазват света от пандемии и други здравни заплахи.

Случаят предизвика опасения относно прозрачността на Русия и способността на международната система да открива и овладява навреме потенциални огнища на опасни заболявания, съобщава Politico ("Политико").

В центъра на дебата са Международните здравни правила (IHR) - правно обвързващ механизъм, който определя задълженията на държавите при извънредни ситуации в общественото здравеопазване. В него участват 196 държави, включително Русия, Китай и САЩ.

"Ако държавите не спазват Международните здравни правила, вероятността нови инфекциозни заболявания да излязат извън контрол и потенциално да предизвикат следващата пандемия се увеличава", предупреди професорът по право в Джорджтаунския университет и директор на сътрудничещ център на Световната здравна организация (СЗО) - Лорънс Гостин.

Според експертите липсата на прозрачност може да накара други държави да предприемат крайни мерки, включително затваряне на граници, когато не разполагат с достатъчно информация за потенциалната опасност.

Какво се случи в руската лаборатория

Случаят е свързан със смъртта на 28-годишна служителка в Иркутския противочумен институт на Сибир и Далечния изток. Жената е починала в началото на октомври, а естеството на работата ѝ и изказване на местен руски служител, който свързал смъртта ѝ с чумата, предизвикали международно безпокойство.

СЗО съобщи, че първоначално е научила за случая от медийни публикации, а не от руските здравни власти.

На 3 октомври организацията поискала официална информация, за да провери съобщенията и да оцени евентуалния риск. Според международните правила държавите трябва да отговарят на подобни запитвания в рамките на 24 часа, но Русия предоставила отговор след три дни.

Москва е заявила, че в Иркутска област не са регистрирани скорошни случаи на чума. Проведеното епидемиологично разследване установило, че жената е починала от "пневмония с неустановена етиология".

Руските здравни власти обявили проверките за приключени и посочили, че в региона няма епидемичен риск.

Въпреки това СЗО подчертава, че остават важни въпроси без отговор, включително какво е причинило пневмонията и по какъв начин служителката е била изложена на инфекцията.

Нарушила ли е Русия международните правила

Съгласно член 6 от Международните здравни правила държавите са длъжни да оценяват здравните събития и да уведомяват СЗО в рамките на 24 часа за онези, които могат да представляват извънредна ситуация с международно значение.

При заболявания като едра шарка и тежък остър респираторен синдром (SARS) уведомяването е задължително и незабавно.

При други случаи решението зависи от характера на заболяването, необичайните обстоятелства и вероятността от международно разпространение. Всички групи от случаи на тежки остри респираторни заболявания с неизвестен причинител трябва да бъдат оценявани.

Според проф. Ружин Хабиби, ако не са установени други заразени, Русия е можела да прецени, че не е необходимо да уведомява СЗО.

Въпреки това член 8 от правилата насърчава държавите да споделят информация за потенциални здравни рискове, особено когато съществува несигурност.

"В правото има разлика между това, което е задължително, и това, което е препоръчително. Съгласно член 8 уведомяването е силно насърчавано, то е добра практика и морално правилно. Но дали е строго правно задължение? Може да се твърди, че тук съществува известна свобода", обяснява Хабиби.

Според нея обаче след преживяното по време на пандемията от Ковид-19 подобно поведение може да се разглежда като грешка в преценката.

СЗО няма правомощия да санкционира държавите

Случаят разкрива и друг сериозен проблем - ограничените възможности на СЗО да налага спазването на международните правила.

Дори ако бъде установено нарушение, организацията не разполага с механизъм за санкциониране на държавите.

"Ние сме секретариатът на държавите членки и изпълняваме техните решения. Нямаме правомощия да контролираме принудително спазването на Международните здравни правила", заяви директорът на операциите за предупреждение и реагиране при здравни извънредни ситуации в СЗО Абдирахман Махамуд пред членове на Европейския парламент.

По думите му организацията разчита на информацията и потвържденията, предоставяни от самите държави.

Според Лорънс Гостин един от малкото инструменти на СЗО е публично да посочва страните, които не изпълняват задълженията си.

Другата възможност е международен политически натиск. Гостин смята, че държави като САЩ имат сериозен интерес да настояват за спазване на правилата, тъй като разпространението на инфекциозни заболявания представлява и заплаха за националната сигурност.

През последните две седмици Европейският съюз и САЩ призоваха Русия да предостави допълнителна информация за смъртния случай.

"Целият свят очаква информацията от Русия", заяви говорителят на Европейската комисия Ева Хрнчирова.

Европейският парламент настоява за повече прозрачност

Случаят предизвика притеснения и сред членовете на здравната комисия на Европейския парламент.

Независимият евродепутат Ондржей Достал предупреди, че влошените дипломатически отношения с държави като Русия могат да затруднят международната реакция при здравни заплахи.

Според него ЕС трябва да поддържа поне минимални дипломатически отношения с всички държави по въпроси, свързани със сериозни рискове за общественото здраве.

Евродепутатите призоваха Европейския съюз и СЗО да предприемат действия за преодоляване на пропуските, които случаят е разкрил.

Може ли светът да предотврати следващата пандемия

Международните здравни правила са създадени с идеята държавите да съобщават открито за възникващи епидемии, без да се страхуват от прекомерни ограничения като забрани за пътуване и затваряне на граници.

Според Ружин Хабиби системата се основава на взаимно доверие и баланс между прозрачността и мерките за защита на общественото здраве.

Когато една държава не предоставя достатъчно информация, останалите могат да предприемат много по-строги действия, защото губят доверие в съобщаваните данни.

Лорънс Гостин определя липсата на ефективни механизми за контрол като основна слабост на международната система. Според него правилата биха имали по-голяма тежест, ако СЗО разполагаше с реални инструменти за насърчаване на тяхното спазване.

Възможностите за подобна реформа обаче остават ограничени на фона на критиките към организацията за действията ѝ по време на пандемията от Ковид-19 и отслабващото международно доверие.

Снимка: Reuters