Проф. Александрова: Чумата никога не си е отивала, белодробната е особено опасна

Чумата никога не е изчезвала напълно, но за разлика от Средновековието, днес медицината разполага с ефективни средства за лечение.

Това обясни вирусологът и професор по морфология в БАН д-р Радостина Александрова в предаването "България сутрин" по повод информацията за предполагаем случай на заболяването в Русия.

По думите ѝ все още няма официално потвърждение от руските власти, че младата жена, работила в научен институт, е починала от чума. Информацията идва предимно от медийни публикации, според които жената се е почувствала зле на работното си място, постъпила е в болница и на 2 октомври е починала.

"Белодробната чума може да се развие в изключително кратък срок, буквално за 24 часа", поясни проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че лечението с антибиотици трябва да започне възможно най-рано, още през първото денонощие. Съвременната медицина разполага и с бързи диагностични тестове, включително за използване в полеви условия.

Лабораторните инциденти най-често се дължат на процедурни грешки

Според вирусолога инцидентите в научните лаборатории не са толкова необичайни, колкото изглеждат. Тя посочи данни за стотици документирани случаи на нарушения на лабораторната безопасност и заразяване на служители.

Най-честата причина за подобни произшествия са процедурни грешки. Проф. Александрова уточни, че съвременните лаборатории отдавна използват пластмасови вместо стъклени епруветки, но това не изключва напълно риска от инциденти.

Белодробната форма може да се предава между хората

Проф. Александрова припомни, че Европа е преживяла няколко тежки чумни пандемии, сред които Юстиниановата чума от VI век и Черната смърт през XIV век. Последната на Стария континент е от миналия век.

Белодробната е една от трите форми на чумата и може да се предава от човек на човек чрез респираторни капчици при близък контакт. Тя е особено опасна заради бързото си развитие, а при липса на навременно лечение, както и при септицемична чума, рискът от смъртен изход е изключително висок.

Вирусологът посочи, че заболяването продължава да се среща в определени райони по света, включително в Демократична република Конго и Мадагаскар. В някои от тези региони случаите имат и сезонен характер.

За България няма повод за притеснение, увери проф. Александрова. Тя уточни, че към момента няма ваксина срещу чума, която да е широко разрешена и препоръчвана за масово приложение.

Противогрипните ваксини намаляват риска от усложнения

В разговора бе засегната и темата за свинския грип и разпространението на респираторните инфекции.

Според доц. Александрова противогрипните ваксини невинаги осигуряват толкова висока защита срещу заразяване, колкото бихме искали, но основната им полза е намаляването на риска от тежко протичане и усложнения.

"Грипът е разбрал, че съединението прави силата", коментира с усмивка вирусологът, подчертавайки сложността на борбата с подобен тип инфекции.

Тя обясни, че ваксина може да бъде поставена през целия грипен сезон, но е по-добре имунизацията да се направи по-рано. Хората от уязвимите групи трябва да потърсят съвет от своя лекар.

Симптомите на свинския грип не се различават съществено от тези на останалите грипни инфекции. Характерно е рязкото начало на заболяването и бързото влошаване на общото състояние.

Проф. Александрова напомни, че през есенно-зимния сезон циркулират множество респираторни вируси и грипът не е единственият причинител на подобни симптоми.

"Не бива да живеем в страх и ужас. Щастието е най-добрият приятел на имунната система", заключи вирусологът.