Хантавирус и ебола - очаква ли ни нова пандемия с мащабите на Ковид?

Две редки огнища на опасни заболявания само в рамките на две седмици - хантавирусът "Андес" и ебола от щама "Бундибугио" - доведоха до човешки жертви и задействаха скъпи международни спасителни и здравни операции. 

И двата случая показват не липса на способност за реакция, а нежелание да се предвиждат рисковете, да се предотвратяват кризите и да се прилага принципът на предпазливостта.

Хантавирусът превърна луксозен круиз в международен здравен кошмар

Огнището на хантавирус на борда на експедиционен круизен кораб в южната част на Атлантическия океан се развива бавно и почти незабелязано. Изминават три седмици между смъртта на един от пътниците на 11 април и официалното свързване на случая с хантавируса на 2 май.

През това време пасажерите на кораба MV Hondius продължават маршрута си, след като са били уведомени, че мъжът вероятно е починал от естествена смърт. Те посещават отдалечени острови, хранят се заедно на общи маси, а над 30 души слизат на остров Света Елена и отпътуват в различни посоки по света.

След 27 април ситуацията на борда рязко се влошава. Един от пътниците е евакуиран по спешност от остров Възнесение, няколко други се разболяват, а една жена умира.

Така едно приключенско пътуване в отдалечени райони се превръща в скъпоструваща международна здравна операция, изискваща координация от Световната здравна организация, намесата на испанския министър-председател и организиране на специални полети от различни правителства за връщане на техни граждани от Тенерифе за седмици на изолация. 

Не е изключено да се появят още случаи, пише The Guardian (Гардиън).

Ебола в Конго: десетки жертви и стотици заразени

Второто огнище предизвиква незабавна тревога. Доклад на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията от миналия петък съобщава за 65 смъртни случая и над 260 заразени с ебола в Демократична република Конго, основно в отдалечената провинция Итури, граничеща с Уганда и Южен Судан.

Тъй като еболата е ендемична за страната, заболяването обикновено се открива още в ранна фаза – дори един или два смъртни случая обичайно се докладват на Световната здравна организация. 

Този път обаче заразата се разпространява седмици наред преди официалното потвърждение. Когато най-накрая е установено, че става дума за редкия щам "Бундибугио", Африканските центрове за контрол на заболяванията и СЗО незабавно предупреждават света.

Разрушителни последици за вече уязвими общности

Човешката цена на разпространението на вируса е опустошителна. Итури е регион, който и без това страда от въоръжени конфликти и поредица от здравни кризи. 

Местните общности вече са преживели две години на най-тежката епидемия от ебола в историята на Конго, приключила едва през 2020 г.

Медицинските работници там действат в изключително трудни условия – често без надеждна инфраструктура и с ограничени доставки на оборудване и медикаменти. 

Откриването на заболявания и организирането на адекватен отговор при подобни обстоятелства е огромно предизвикателство, а националната и международната подкрепа са жизненоважни за ранното засичане и подготовката в най-уязвимите точки на света.

Предупредителните сигнали са били налице

Всяко огнище носи своите уроци. И в двата случая предвиждането на известните рискове и навременните действия е можело да спасят човешки животи и да предотвратят международни здравни кризи.

Хантавирусът е ендемичен за Аржентина, а броят на случаите там се увеличава тази година. Над 500 кораба отплават ежегодно от Ушуая, като много от пътниците предварително посещават природни райони. 

Известно е, че вирусът може да се предава между хора чрез близък контакт. Това бе доказано още при огнище през 2018 г., когато заразен мъж предава вируса на четирима души, седящи на неговата маса, както и на още един човек след кратък поздрав.

Когато пътник на круизен кораб, отплаващ от Ушуая, развие остро респираторно заболяване, хантавирусът трябва незабавно да бъде разглеждан като възможна причина. 

Медицинските протоколи на корабите трябва да отразяват спецификата на заболяванията в регионите, от които отплават.

Макар че много хора не биха желали да носят маски или да се изолират по време на мечтаното си пътуване, последствията от липсата на предпазни мерки се оказват далеч по-тежки.

Опасността от подценяване на симптомите

В Итури, след като тестовете за най-разпространения щам "Заир" на ебола дават отрицателен резултат, случаите очевидно са били оставени на заден план. 

Но в държава с толкова болезнена история на епидемии от ебола, всяко струпване на случаи на хеморагична треска трябва да бъде третирано като потенциална ебола, докато категорично не бъде доказано обратното.

Светът има нужда от постоянна система за прогнозиране на рисковете

Това означава на практика какво представлява предпазливостта, основана на риска: географските особености, моделите на ендемичните заболявания и историята на местните огнища трябва да определят какво търсят лекарите и системите за наблюдение.

Създаването на постоянен мултидисциплинарен орган от учени – епидемиолози, еколози, клиницисти и други експерти – който непрекъснато да картографира известните рискове и да ги превръща в конкретни протоколи според различните региони, би могло да направи подобно предвиждане систематично, а не случайно.

Снимка: Reuters