Очи в очи със смъртта: Петър Калинков, който избяга от Ада на 11 септември (ВИДЕО)

Сънародникът ни разказа за ужаса да бъдеш на метри от падащите кули близнаци

11.09.2026 • 13:30 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger

Да изживееш ужаса да видиш отблизо грозното лице на терора и да си на метри - очи в очи със смъртта. Специално за Bulgaria ON AIR говори сънародникът ни Петър Калинков.

Минутите, които промениха историята

11 септември - денят не предвещава, че след часове светът ще бъде различен. 

Точно в 8:46 сутринта самолет се врязва в северната кула на Световния търговски център. Втората кула е ударена 17 минути по-късно.

Излизайки от метрото, на път към работа, Калинков, който работи само на няколкостотин метра от Световния търговски център, става пряк свидетел на атаката.

Първоначално смята, че случващото се е инцидент.  

"Белият прах ни настигаше"

"След около 20-30 минути наблюдение реших, че трябва да ходя на работа и тръгнах към офиса си. И в този момент първата сграда се срина. Видях, че хората бягат в пресечките. Обръщайки се, видях, че белият прах ни настига", разказа сънародникът ни.

Настъпва суматоха, хората търсят убежище. Петър успява да се измъкне от гъстия дим и пепел, но една ужасяваща картина се запечатва в съзнанието му и до днес.

"Видях хора, които са над огъня и висят от прозорците. Някои хора загубваха съзнание и падаха, други скачаха".

Ужасът в очите на хората и надеждата на близките им

Манхатън остава блокиран, всички мостове, тунели и пътища са затворени. Мобилните връзки са прекъснати. За близките остава само надеждата.

"Беше агония, не знаеш какво се случва, виждаш ужасните кадри, не знаеш къде е съпругът ти – дали е излязъл от метрото", сподели съпругата на Петър - Яна Калинкова.

На около километър от мястото Петър успява да се нареди на опашка, за да се обади от уличен телефон на съпругата си. 

"Докато чаках на опашката, рухна и втората кула. След 2-3 часа успях да се обадя по телефона", спомня си той.

Часове по-късно мъжът успява да се прибере у дома пеша – жив и здрав, и да прегърне семейството си.

Над 2700 души обаче нямат този късмет и завинаги остават под руините. Днес 25 години по-късно - светът продължава да помни и да се учи от историята.

Вижте повече в репортажа на Антония Яворова.


  • Последни
  • Четени
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички