Арести и принудителни бракове: Афганистанките без право да пазаруват сами и да се лекуват без мъж придружител

Бивша афганистанска парламентарна представителка предупреждава, че диалогът между Европейския съюз и талибаните би изпратил опасен сигнал на фона на продължаващото влошаване на положението на жените в Афганистан.

По думите ѝ, въпреки изминалите почти пет години от завръщането на талибаните на власт, няма реални подобрения, а ограниченията се разширяват системно.

Натиск върху семейството ѝ

Тя съобщава, че трима членове на семейството ѝ са били арестувани, един е бил подложен на изтезания, а имотът ѝ е отнет от властите. По думите ѝ това е станало с цел да бъде заглушена, след като е възнамерявала да се обърне към европейски дипломати за помощ.

Системно изключване на жените от обществото

Според нея политиките на талибаните следват последователна логика на изтласкване на жените от публичния живот. Процесът започва с образованието - момичетата са лишени от достъп до училище след шести клас, с изключение на ограничени религиозни форми на обучение.

След това ограниченията се разширяват към трудовия пазар, където жените са практически изключени от заетост, включително от професии в ключови сектори като здравеопазването. Това допълнително задълбочава кризата в достъпа до медицински грижи, като според правозащитни източници много жени не могат да бъдат лекувани или избягват да търсят помощ поради ограниченията за движение и изискването за мъжки придружител.

Следващият етап засяга общественото пространство - жените са ограничени в пътуванията, посещението на обществени места и дори в достъпа до ежедневни услуги, включително магазини в някои региони.

Правна рамка и институционализирана дискриминация

Критиците посочват, че новите талибански разпоредби допълнително закрепват неравенството в семейното и наказателното право.

Жените имат силно ограничен достъп до съдилища, а разводът е практически невъзможен без съгласието на съпруга. В отделни случаи се допуска детски брак, а наказанията за насилие над жени остават несъразмерно по-леки в сравнение с други престъпления.

Концепцията за "джендър апартейд"

В текста се въвежда понятието "джендър апартейд" - система на институционализирана доминация на един пол над друг. Авторката призовава това да бъде признато като международно престъпление, което би позволило по-строго преследване на системни нарушения на правата на жените.

Липса на достъп до правосъдие

Жените в страната нямат реален достъп до независима правна защита. Липсват адвокати и институции, които да гарантират техните права, а съдебните процедури често поставят решаваща роля в ръцете на мъжки роднини или самите обвиняеми.

Истории на засегнати жени

В един случай младо момиче, представено като Фатима, е принудено да живее в брак с мъж с тежки физически и интелектуални затруднения. Въпреки многократните молби на семейството ѝ за развод, съдът не разглежда реално случая и тя е върната при съпруга си под надзора на въоръжени талибански служители.

Друг случай е на 16-годишно момиче, което е сгодено против волята си. Семейството на годеника изисква висок откуп за прекратяване на връзката, а поради липса на средства семейството ѝ продава имущество и поема допълнителни тежести, за да събере сумата.

Множество други жени разказват за практики, при които освобождаването от брак или годеж е възможно само срещу значителни финансови плащания, което на практика превръща личната свобода в икономически недостъпна.

Засилване на ежедневните ограничения

Според последни информации в отделни провинции на жените е забранено да влизат в магазини без мъжки придружител, като търговците са заплашени със затваряне на обекти и арест.

Тези мерки се разглеждат като част от по-широка стратегия за постепенно и пълно изключване на жените от обществения живот.

Международна реакция

ООН и правозащитни организации изразяват тревога от нарастващите арести и ограничения, включително задържане на жени за нарушения на правила за облекло или поведение. Посочва се, че подобни арести водят до дългосрочна социална стигма и риск от допълнително насилие след освобождаване.

Критиците обаче твърдят, че международната реакция остава ограничена и недостатъчно ефективна.

Според авторката ситуацията в Афганистан представлява задълбочаваща се системна криза на правата на жените. Тя настоява за международни правни механизми, по-силен натиск и признаване на системното насилие като международно престъпление. Без такива действия, предупреждава тя, милиони жени ще продължат да живеят в условия на страх, зависимост и лишаване от основни човешки права.

Снимки: БГНЕС