Тайни училища и протести: Жените в Афганистан не се предават

През четирите години от завръщането на талибаните на власт в Афганистан, животът на жените в страната се промени драматично.

Жени документират злоупотребите

Режимът проникна във всички аспекти на обществения и личния живот, лишавайки жените от основни възможности за развитие. В отговор много афганистански жени, сред които и авторът на тази статия, се борят срещу потисничеството чрез мирни протести, документиране на злоупотребите и запазване на обществената памет.

"Нямах друг избор, освен да се противопоставям. Чрез този текст се надявам да документирам не само личния си опит, но и да дам глас на моите афганистански сестри, които заедно се борим срещу опитите на режима да заличи човешката ни същност", пише тя Атлантическия съвет, американски мозъчен тръст в областта на международните отношения, основан през 1961 г. и подкрепящ атлантизма.

Ясната визия на талибаните

След първата си пресконференция през август 2021 г. талибаните обявиха своите цели и намерения за страната. Те затвориха училища, наложиха задължителен хиджаб и забраниха на жените да работят почти навсякъде, освен в началното образование и здравеопазването.

С всяка изминала година ограниченията на режима се засилваха, защото идеологията на талибаните не може да съществува в общество, където жените са равни, образовани и свободни.

"Всяко ново ограничение затваря все повече жените и момичетата у дома, оставяйки ни единствено в ролите на грижещи се, домакини и възпроизводителки", пише още жената.

Религиозни ограничения

"Докато талибаните твърдят, че управляват на базата на ислям, техните мерки са систематична дискриминация. През октомври 2024 г. министърът за "насърчаване на добродетелите и предотвратяване на порока" постанови, че възрастни жени не могат да бъдат чути дори от други жени, когато рецитират Корана или извършват религиозни практики", пояснява тя.

Тази мярка ефективно криминализира свободното изразяване на вяра и поставя религията като инструмент за контрол и потисничество.

Борбата по улиците

Много афганистански жени излизат на улицата, за да защитят правата си, въпреки че често се сблъскват с насилие, арести, побои и заплахи за живота си. Протестите срещу задължителния хиджаб и други ограничения често се превръщат в хаотични сцени, като шествията бяха насилствено потушавани.

"Когато бях задържана с други жени, бяхме пленници на талибански военни, които не уважаваха достойнството, правата или закона. След часове на физически и психологически изтезания ни принудиха да обещаем, че повече няма да участваме в протести. Въпреки всичко, това не предизвика страх - напротив, засили решимостта ни да се противопоставим на догматичната мизогиния на режима", разкрива авторът.

Преориентиране на съпротивата - вътре и онлайн

С милитаризацията на улиците много жени пренесоха съпротивата във вътрешни пространства и онлайн. Те писаха, пееха и скандираха лозунги като "Хляб, работа, свобода", за да се чуят гласовете им, криминализирани от режима. Някои организираха тайни училища, други се противопоставяха чрез изкуство в интернет, а трети документираха злоупотребите на талибаните с надеждата един ден да ги съдят пред международни съдилища.

Работата по документирането включва записване на талибанските декрети и нарушения, както и личните истории зад тях, за да се запази истината и да не бъде заглушен гласът на жертвите. В Афганистан няма функционираща съдебна система, затова международното право и глобалните механизми са единствената възможност за отговорност.

Международна отговорност и солидарност

"Жестокостите на талибаните трябва да се разбират като гендерен апартейд и като престъпления срещу човечеството. Докато някои държави постепенно признават режима, фокусът трябва да е върху отчетността, а не върху признаването на режима. Борим се за нашите права. Всички хора с морална съвест трябва да действат в солидарност, да усилят нашия глас и да работят за споделеното ни човечество", завършва тя.

Снимка: БГНЕС