Тръмп се обзалага, че блокадата на Ормузкия проток ще унищожи Иран

Морската блокада, наложена от президента на САЩ Доналд Тръмп, е най-новият опит да се тества една все още недоказана теория за войната с Иран – че превъзходството на Съединените щати неизбежно ще пречупи Ислямската република.

Натиск чрез икономическо задушаване

Стратегията се основава на проста логика: задушаването на иранския петролен износ и ограничаването на вноса, който поддържа ежедневния живот в страната, ще доведе до социален срив. 

Очакването е това да създаде непоносим натиск върху режима, принуждавайки го да приеме исканията на Вашингтон и окончателно да се откаже от ядрената си програма.

От гледна точка на Вашингтон тази теза изглежда логична. Всяка държава – независимо дали е радикална теокрация или западна демокрация – би се разпаднала, ако не може да осигури основните нужди на населението: храна, енергия и работа. 

Когато американските власти наблюдават рязко нарастваща инфлация, масови загуби на работни места и недостиг на стоки в Техеран, те приемат това като доказателство, че двуседмичната блокада дава резултат, предаде "Си Ен Ен" (CNN).

Политически и икономически рискове

"Блокадата е гениална, ясно ли е? Икономиката им е в сериозна криза. Това е мъртва икономика", заяви Тръмп в сряда. 

Според информация на CNN президентът е толкова удовлетворен от плана, че подготвя екипа си за значително по-дългото му прилагане.

Една от причините за този подход е възможността да се оказва натиск върху Иран без риск от американски жертви при сухопътни операции или връщане към масирани бомбардировки, които досега са били интензивни, но без решителен резултат. 

Освен това стратегията цели да възстанови позициите на САЩ в икономическата война, отслабени след като Иран предизвика глобална криза чрез затварянето на Ормузкия проток.

Въпреки че американската икономика е значително по-мощна от иранската, това не гарантира лесна победа. Дори опустошителните въздушни удари на САЩ и Израел срещу иранската армия не успяха да осигурят стратегически успех.

Неизвестните в уравнението

Оптимизмът на Тръмп се сблъсква с два ключови въпроса, които ще определят съдбата на тази стратегия във война, често изглеждаща без ясна цел или изход.

Първият е колко дълго самият президент, неговите съпартийци и американското общество могат да понесат нарастващите разходи – включително цени на горивата над 4 долара за галон и вероятно ускоряване на инфлацията. Избирателите вече изразяват недоволство от високите цени и състоянието на икономиката.

Вторият въпрос е дали планът се основава на реалистична оценка на ситуацията в Иран и на адекватно разбиране за реакцията на неговите лидери. Историята показва, че във Вашингтон често се прилага американска логика към общества в Близкия изток, които не реагират според очакванията на американските президенти.

В крайна сметка президентът залага, че ръководството на Иран – в рамките на радикална ислямска теокрация с дълга история на налагане на тежки лишения върху собственото си население – ще действа преди всичко от икономически съображения. Предположение, което може да се окаже решаващо – или фатално погрешно.

Снимка: Reuters