Иран на ръба: 2 милиона без работа и тежък икономически срив

Иран е засегнат от масова вълна от съкращения както пряко, така и косвено, в резултат на конфликта със САЩ и Израел.

Заместник-министърът на труда и социалното осигуряване Голамхосеин Мохамади заяви преди два дни, че два милиона души са загубили работата си заради войната.

Масови съкращения

Масовите съкращения са една от най-обсъжданите теми сред обикновените иранци в социалните мрежи. Работодатели и държавни служители използват по-умекчен израз - "балансиране на работната сила".

Последствията далеч не се ограничават само до фабрики, спрели работа след въздушни удари. Засегнати са също производствени компании, търговци, вносно-износни фирми и дигиталният сектор.

"Личи си по празнотата в метрото", "Личи си по свободните паркоместа около офисите", "Личи си по празните булеварди в Техеран - пътуването ми от час и половина вече отнема само половин час", гласят част от коментарите в X.

Войната удари и потреблението

Войната е ударила и потреблението - много хора са ограничили разходите си само до най-необходимото, което е намалило търсенето в сектори като туризъм, ресторанти и търговия (извън хранителните стоки).

Решението на иранските власти да наложат спиране на интернет достъпа след началото на войната също е нанесло сериозен удар върху сравнително развиващия се технологичен и дигитален сектор.

Официално властите твърдят, че това е било по съображения за сигурност, за да се предотвратят наблюдение, шпионаж и кибератаки. Подобна мярка беше използвана и по време на жестоките репресии срещу протестите по-рано тази година, с цел да се ограничи организацията на протестиращите и достъпът им до информация.

Още през януари министърът на информационните и комуникационните технологии Сатар Хашеми заяви, че всеки ден без интернет струва на икономиката около 35 млн. долара.

По тази сметка 52-те дни на прекъсване на интернет от началото на войната са стрували на иранската икономика над 1,8 млрд. долара, пояснява BBC (Би Би Си).

Обречени ли са жените

Особено тежко е положението за жените, които работят. Преди войната само една от девет жени в трудоспособна възраст е била заета, а стотици хиляди са разчитали на платформи като Instagram, за да продават своите продукти и да поддържат връзка с клиенти.

Дори в момент на повишено търсене на новини заради конфликта, много медии също са били принудени да съкращават персонал. Сред тях е Иранската работническа новинарска агенция (ILNA), която миналата седмица освободи всички свои журналисти и ги премести във фрийланс сектора.

В края на март и началото на април САЩ и Израел нанесоха удари по два от най-големите ирански нефтохимически завода - в Асалуйе и Махшахр, както и по два от най-големите стоманодобивни предприятия: "Мобареке Стил" и "Хузестан Стил".

Десетки хиляди хора са загубили работата си директно, а стотици хиляди други работят във фирми, които или снабдяват тези отрасли, или зависят от тях за суровини.

Пример за това е огромният автомобилен сектор на Иран, който директно или индиректно осигурява работа на около един милион души. Има множество съобщения за съкращения по цялата му верига на доставки.

Затвореният Ормузки проток

Освен проблемите с вътрешните доставки, нарушенията в Ормузкия проток също са довели до спиране на производства и съкращения.

Мениджър в производствена компания в централната провинция Кум сподели пред BBC, че са спрели работа заради липса на материали.

"Надявахме се, че след края на войната нещата ще се нормализират. Но дори не можем да получим материалите, които се товарят на корабите, защото чуждестранните доставчици се страхуват корабите да не бъдат спрени при влизане в ирански води", допълни той.

Друг потребител в социалните мрежи съобщава, че текстилна фабрика е уволнила 600 от своите 650 служители, защото вече не може да внася суровини от Австралия.

Има и случаи, в които компании уволняват служители с обещанието да ги наемат отново при подобряване на ситуацията, докато други ги принуждават да излизат в неплатен отпуск.

Правителството е обявило схема за кредити за малки бизнеси - по 440 милиона риала (под 300 долара) на служител, които трябва да бъдат върнати до шест месеца с лихва между 18% и 35%, в зависимост от броя на съкращенията.

Тази вълна от безработица в различни сектори идва на фона на официална инфлация, която през март 2026 г. е надхвърлила 50%, като много експерти очакват тя да продължи да расте.

Ако войната се възобнови или Иран остане под строги международни санкции, животът за десетки милиони иранци може да стане още по-тежък. Самите въздушни удари са разрушителни, но икономическият спад, нарастващата безработица и неконтролируемите цени могат допълнително да задълбочат кризата.

Снимка: Reuters