Обвинения срещу българите в Гърция: Масово купуват имоти и ги препродават скъпо?

Законните покупки на жилища в Северна Гърция от български граждани предизвикаха отрицателни реакции от крайни политически кръгове, въпреки че всички сделки се извършват напълно съобразно гръцкото законодателство.

В края на януари 2026 г. темата се превърна в източник на напрежение в районите на Кавала и Александруполис, без да е свързана с престъпност, институционални нарушения или правни казуси.

Как започна всичко

Първите съобщения за недоволството се появиха в местни гръцки медии и бързо бяха подети от български издания и социалните мрежи.

Основните обвинения идват от националистически среди, според които български граждани "изкупуват" имоти и изкуствено покачват цените, но твърденията не се подкрепят с официални данни или институционални доклади.

Разследване на Top Presa.gr показва, че всички покупки се извършват чрез нотариуси, с данъчни декларации и пълна прозрачност на средствата.

Българските граждани не ползват преференции или законови изключения. Най-често се купуват малки апартаменти, селски и стари къщи в периферни райони, много от които са били необитаеми с години след икономическата криза, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Защо регионът е привлекателен

Според гръцки брокери интересът от България нараства устойчиво от 2022 г. насам. Цените в Северна Гърция – между 700 и 1200 евро на квадратен метър – остават значително по-ниски от тези в Атина и популярните туристически зони.

Това привлича основно семейства и хора с ограничен бюджет, а не големи инвеститори или спекулативен капитал.

Социалното недоволство и търсенето на виновник

Местните жители изразяват притеснения от повишаването на цените и наемите, както и от трудния достъп на младите хора до жилища.

Реалният икономически проблем постепенно се трансформира в търсене на външен виновник, като най-видимият такъв се оказват българските купувачи.

В социалните мрежи и местните форуми се разпространяват коментари с крайна националистическа реторика, използващи думи като "нашествие" и "превземане".

Липсват обаче официални статистики или доказателства. Реакциите идват основно от крайни политически кръгове, които използват темата за емоционално влияние на фона на местни политически процеси.

Позицията на властите

Гръцките институции не отчитат нарушения. Няма сигнали за пране на пари, не са започнати проверки срещу български граждани и не се водят наказателни производства.

Официалната позиция остава ясна – свободното движение на хора и капитали е основен принцип на Европейския съюз.

Реалността често противоречи на обществените опасения. След дългата икономическа криза хиляди имоти в Северна Гърция останаха празни.

Интересът на чуждестранни купувачи, включително българи, активизира пазара, донесе данъчни приходи и подкрепи местния бизнес.

Туризмът в региона също разчита силно на български посетители, особено през летния сезон.

Българските граждани са добре дошли като туристи и потребители, но се възприемат като проблем, когато придобият собственост. Този парадокс ясно очертава разминаването между икономическата полза и обществените страхове.

По-дълбоката криза

Журналистическото разследване на Top Presa.gr сочи, че напрежението няма правна или чисто икономическа основа.

То е резултат от демографски спад, обезлюдяване и дългогодишна несигурност. Младите хора напускат региона, а празните къщи се множат – проблеми, които не могат да бъдат решени с лозунги.

В края на януари 2026 г. Северна Гърция се превръща в пример за сблъсъка между свободния пазар и дълбоко вкоренени балкански страхове. Законни сделки пораждат социално недоволство, а фактите трудно надделяват над емоциите.

Зад спора за недвижимите имоти не стоят само квадратни метри, а пари, демография, несигурност и въпросът дали Балканите са готови да приемат, че Европа не свършва на националните граници.

Снимка: БГНЕС