Забранената любов на принцеса Маргарет: Как щеше да загуби всичко

Принцеса Маргарет почти се отказа от всичко заради своята първа любов - Питър Таунсенд.

Когато на 31 октомври 1955 г. тя обявила, че прекратява годежа си с капитан Таунсенд, това сложило край на сагата, завладяла нацията - дали ще се оженят или не.

Изборът между кралския дълг и мечтаната сватба

Митът гласи, че тя била в капан - между безкомпромисното правителство и кралския дълг, и че 25-годишната жена била принудена да се откаже от мечтаната си сватба. Изглеждало, че принцесата има само два избора - да запази кралските си привилегии или да заживее в тиха изгнаническа неизвестност като госпожа Таунсенд.

"Вярвам, че решението ѝ беше напълно правилно в обстоятелствата", казал Таунсенд в предаването Nationwide на BBC през 1978 г., съвпадение или не – точно на Свети Валентин. Но поверителни правителствени документи, публикувани след смъртта на принцеса Маргарет, показали, че изборът ѝ може би не бил чак толкова крайно ограничен, колкото се е смятало.

Таунсенд бил истински военен герой, високо отличен за участието си в Битката за Британия. Роден през 1914 г., той се присъединил към Кралските военновъздушни сили на 19-годишна възраст. Сред подвизите му като пилот било и това, че помогнал да бъде свален първият германски бомбардировач на британска земя.

През 1995 г. Таунсенд разказал пред BBC (Би Би Си) как на следващия ден посетил в болница ранен от самолета: "Помислих си, това може да се случи на всеки от нас, затова отидох да му кажа: "Всъщност не сме врагове, ние сме човешки същества".

Самият Таунсенд по-късно също бил свален, но оцелява невредим, поне физически.

"С времето станахме корави убийци, мислещи единствено за унищожаването на врага", спомня си той за безмилостната въздушна кампания.

Таунсенд работел за крал Джордж VI

След войната той намерил място в кралското домакинство на крал Джордж VI - доверен военен офицер, отговарящ за организацията на церемонии и ангажименти.

Той бил близък с кралското семейство, живеел в имота на Уиндзор и често придружавал принцесите при публични прояви. Младата Маргарет започнала да обръща внимание на привлекателния офицер през 1947 г. по време на обиколка в Южна Африка – тя била на 17, а той почти два пъти по-възрастен и женен с две деца.

Връзката им се задълбочавала, но била строго пазена в тайна. През 2005 г. приятелката на Маргарет, лейди Джейн Рейн, разказва пред медията, че още през 1951 г. на лов в Балморал усетила тяхната химия: "Чувствах се като натрапник. Не се целуваха, не се държаха за ръце, но просто се усещаше".

Кралят си отива внезапно

Принцесата се превърнала в блестяща светска личност, за чиито вечерни приключения пресата жадно пишела. Но през февруари 1952 г. трагедията ударила семейството - любимият ѝ баща, крал Джордж VI, починал едва на 56. А сестра ѝ - Елизабет II станала следващата наследница на трона.

На коронацията на новата кралица през юни 1953 г. журналист забелязал как Маргарет изтупва прашинка от сакото на Таунсенд – жест, който, макар и дребен, бил достатъчен, за да отприщи слухове.

Всъщност Таунсенд вече ѝ бил предложил брак, само няколко седмици след развода си. Елизабет я помолила да изчака една година, докато ситуацията се успокои след коронацията. Според Закона за кралските бракове от 1772 г., Маргарет се нуждаела от кралско одобрение, за да се омъжи преди 25-годишна възраст, след това одобрението трябвало да дойде от парламента.

Изгнание в Брюксел

Както често в кралските истории, думата "развод" била почти табу. Зад кулисите двойката срещнала яростната съпротива на Алън "Томи" Ласелс, могъщия личен секретар на кралицата, който имал опит в подобни драми - още от абдикацията на Едуард VIII през 1936 г. заради любовта му към американката и разведена Уолис Симпсън.

Ласълс посъветвал кралицата и премиера Уинстън Чърчил незабавно да отстранят Таунсенд. Казал му, че трябва да е "или луд, или покварен", ако мисли, че може да се ожени за сестрата на върховния глава на Англиканската църква.

Таунсенд бил изпратен в Брюксел като военновъздушен аташе в британското посолство - фактически в изгнание за две години, без право да се връща на британска земя. Самият той по-късно признал, че това било "донякъде дисциплинарна мярка".

Докато той бил далеч, Маргарет отново засияла по лондонските приеми, но страстта между двамата не угаснала – те си писали почти всеки ден. На 21 август 1955 г. Маргарет навършила 25 и вече можела да се омъжи за когото поиска, макар и на висока лична цена.

Когато Таунсенд се завърнал през октомври, принцесата осъзнала, че ако се омъжи за него, ще трябва да се откаже от правото си на наследяване, от годишната си издръжка от 6000 лири, от титлата "Нейно кралско височество" и от мястото си в кралското семейство.

Общественото мнение било разделено, а дори и някои роднини не били единодушни. Биографът Крейг Браун цитира как, когато Кралицата майка се тревожела къде биха живели, принц Филип саркастично отвърнал: "Все още е възможно, дори в наши дни, да се купи къща".

Изявлението на принцеса Маргарет

На 31 октомври BBC прекъснала програмата си, за да прочете кратко изявление от принцесата.

"Осъзнавам, че при отказ от правата ми за наследяване би било възможно да сключа граждански брак. Но, имайки предвид учението на църквата, че християнският брак е неразривен, и съзнавайки дълга си към Британската общност, реших да поставя тези съображения над всичко друго", се казва в съобщението.

Но наистина ли е трябвало да се откаже?

Следващият премиер, Антъни Идън - сам разведен и повторно женен, бил по-съпричастен. Разсекретени през 2004 г. документи показали, че било постигнато компромисно решение - Маргарет би могла да запази титлата си и издръжката си, ако се откаже само от правото си на наследяване и ако сключи граждански, а не църковен брак.

В същите архиви имало и писмо от самата принцеса до Идън от август 1955 г., в което тя пише, че ще се срещне с Таунсенд през октомври: "Само като го видя отново, ще мога да реша дали мога да се омъжа за него или не".

През 1978 г. Таунсенд все още смятал, че тя е постъпила правилно: "Аз едва ли можех да компенсирам толкова сериозните материални загуби, които принцесата би понесла. Тя щеше да бъде лишена от почти всичко".

И така, историята приключила. Таунсенд се върнал доброволно в Белгия, оженил се за 20-годишната наследница на тютюнева фабрика Мари-Люс Жаман.

През 1960 година Маргарет се омъжва

През 1960 г. принцеса Маргарет се омъжила за фотографа Антъни Армстронг-Джоунс, който на сватбата си получил титлата граф Сноудън. През 1978 г., три месеца след интервюто на Таунсенд, принцесата станала първият член на кралското семейство, който се развежда след Хенри VIII.

Макар никога да не се събрали отново, Таунсенд запазил топли чувства към нея. Когато го попитали как би реагирал, ако тя внезапно влезе в стаята, той отговорил: "Ще се зарадвам да я видя - и предполагам, че ако влезе, то ще е само защото и тя ще се радва да види мен".

Снимка: БГНЕС / Getty Images