Хърватският парламент одобри възстановяването на задължителната военна служба с цел засилване на националната сигурност на фона на глобалната нестабилност и войната в Украйна.
Наборната служба в страната беше отменена през 2008 г., малко преди Хърватия да стане член на НАТО, като част от усилията за изграждане на професионална армия.
Въпреки това, в последните години правителствени представители подчертават необходимостта от връщане към базово военно обучение заради нарастващите международни заплахи.
"Наблюдаваме нарастване на различни видове заплахи, които изискват бързи и ефективни действия от страна на по-широката общност", каза тази седмица пред законодателите министърът на отбраната Иван Анушич от управляващата консервативна партия HDZ.
"В лицето на всяка заплаха защитата на страната е от решаващо значение", подчерта той, цитиран от АФП.
Плановете предвиждат около 18 000 младежи на 18-годишна възраст да преминават двумесечна военна подготовка всяка година, като програмата се очаква да започне през 2026 г.
Жените няма да бъдат задължени да служат, а за хората с възражения по съвест ще има възможност за алтернативна гражданска служба с продължителност три до четири месеца, включително участие в екипи за реагиране при бедствия.
Депутатите измениха два закона, за да позволят промяната.
Общо 84 депутати от присъстващите в 151-местната асамблея подкрепиха измененията в закона за отбраната, а 110 гласуваха за изменение на закона за службата във въоръжените сили.
Редовните военнослужещи ще получават 1100 евро на месец, докато сумата за тези, които служат в алтернативната гражданска служба, все още не е определена, като има информации, че тя може да бъде "значително по-ниска".
Военнослужещите ще имат и предимство при кандидатстване за работа в публични и държавни институции след края на службата си.
Опозицията от левицата заяви, че законът дискриминира жените и тези, които са избрали гражданска защита, тъй като те ще получават по-ниско заплащане и няма да се ползват с преференциално третиране при кандидатстване за работа в държавната администрация, информира БГНЕС.
Хърватия, с население от около 3,8 милиона души, е член на НАТО и се присъедини към Европейския съюз през 2013 г.
Снимка: БГНЕС
Георгиев: Само за миналата година са 106 присъдите за сексуални посегателства срещу деца
Тихомир Безлов: Големият проблем за политиката в страната ни е, че няма устойчивост
Максимумът на метеорния поток Геминиди за 2025 г. ще настъпи утре
Чрез микропластмасата се разпространяват опасни бактерии
Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отпразнува своята 20-годишнина
Защо се будим малко преди алармата?
Наследствена ли е шизофренията?
На повърхността на луната на Юпитер – Европа, е забелязан гигантски черен „паяк“
Лунната почва може да съдържа следи от земната атмосфера
Антитела, проектирани от изкуствен интелект, ще бъдат тествани на хора
Признаци за бъдеща катастрофа в Антарктида
Идват коледните банкети: Как да се забавляваш, без да рискуваш кариерата си?
До дни ще се родят първите бебета, създадени с помощта на изкуствен интелект
Какви защити имат евробанкнотите и как да разпознаем истинските?
Броят на чужденците в Европа се увеличава, нужни са за работна ръка
Какво вещаят звездите за 2026 година?
Ръководството на лекарския съюз получи мандат да подпише нов рамков договор за 2026-2028 г.
Baidu запълва празнината, която Nvidia остави на пазара на AI чипове в Китай
Cartier е новият Rolex за поколението Z благодарение на Тейлър Суифт
Парижкото споразумение за климата навърши 10 години, но мисията е далеч от изпълнена