Хърватският парламент одобри възстановяването на задължителната военна служба с цел засилване на националната сигурност на фона на глобалната нестабилност и войната в Украйна.
Наборната служба в страната беше отменена през 2008 г., малко преди Хърватия да стане член на НАТО, като част от усилията за изграждане на професионална армия.
Въпреки това, в последните години правителствени представители подчертават необходимостта от връщане към базово военно обучение заради нарастващите международни заплахи.
"Наблюдаваме нарастване на различни видове заплахи, които изискват бързи и ефективни действия от страна на по-широката общност", каза тази седмица пред законодателите министърът на отбраната Иван Анушич от управляващата консервативна партия HDZ.
"В лицето на всяка заплаха защитата на страната е от решаващо значение", подчерта той, цитиран от АФП.
Плановете предвиждат около 18 000 младежи на 18-годишна възраст да преминават двумесечна военна подготовка всяка година, като програмата се очаква да започне през 2026 г.
Жените няма да бъдат задължени да служат, а за хората с възражения по съвест ще има възможност за алтернативна гражданска служба с продължителност три до четири месеца, включително участие в екипи за реагиране при бедствия.
Депутатите измениха два закона, за да позволят промяната.
Общо 84 депутати от присъстващите в 151-местната асамблея подкрепиха измененията в закона за отбраната, а 110 гласуваха за изменение на закона за службата във въоръжените сили.
Редовните военнослужещи ще получават 1100 евро на месец, докато сумата за тези, които служат в алтернативната гражданска служба, все още не е определена, като има информации, че тя може да бъде "значително по-ниска".
Военнослужещите ще имат и предимство при кандидатстване за работа в публични и държавни институции след края на службата си.
Опозицията от левицата заяви, че законът дискриминира жените и тези, които са избрали гражданска защита, тъй като те ще получават по-ниско заплащане и няма да се ползват с преференциално третиране при кандидатстване за работа в държавната администрация, информира БГНЕС.
Хърватия, с население от около 3,8 милиона души, е член на НАТО и се присъедини към Европейския съюз през 2013 г.
Снимка: БГНЕС
Населението на България се топи, но в София - расте
Керемедчиев: България може да има проблеми с доставките на горива
Удари като този в Черно море бъркат директно в джоба на потребителите
Откриха най-далечния блазар - космически фар на ръба на Вселената
Кои са факторите, които влияят върху растежа и развитието на детето?
Предлагат затлъстяването при децата да стане диспансерна диагноза
Първичен амебен менингоенцефалит (Naegleria fowleri) – „мозъкоядната амеба“ в топлите водоеми
Полип в стомаха при гастроскопия – кога трябва да се премахне?
Астронавтите от „Артемида II“са наблюдавали 5 светлинни проблясъка на Луната
НАСА ще изследва мистериозната лунна падина „Мариус“ с GIMLI
Митът зад откриването на Менделеевата таблица
Защо космическите апарати се нуждаят от охлаждане, ако в космоса е −270 градуса?
ГЕРБ сезира ЕК за предполагаеми манипулации с бюджетния дефицит
PAGUR събира във Варна млади таланти и професионалисти в сферата на туризма
Еврото поскъпва спрямо другите водещи световни валути
Черепът от Варна: Следа към княз Борис I или към друга историческа личност? (ВИДЕО)
Цените на петрола се понижиха след обещание на Тръмп
Apple ще представи MacBook със сензорен екран и нов iPad Mini в края на октомври
Скандалът с Манчестър Сити поставя Великобритания в сложна ситуация
Starlink влиза в битка с мобилните оператори в САЩ с придобиването на радиочестотен спектър
Петролът поевтинява, след като Тръмп изключи удари срещу Иран преди междинните избори*