Лувърът влиза в най-мащабния ремонт от десетилетия, по-скъпи билети за туристи извън ЕС

Опашки, които се извиват толкова дълго, че превръщат разходката из Лувъра в истинско "физическо изпитание", дъжд, който се процежда през стъклената пирамида, и "опасни температурни колебания", застрашаващи безценните творби - това са част от предизвикателствата пред най-посещавания музей в света, почти четири десетилетия след последния му мащабен ремонт.

Директорът на музея Лорънс де Карс изложи тези опасения в изтекло писмо до министерството на културата през януари, призовавайки за спешни ремонтни дейности на 800-годишната сграда. Услугите за посетители, като храна, тоалетни и табели, са се влошили под натиска на годишната посещаемост, която сега надхвърля 8 милиона души, двойно повече от последните десетилетия, пише Financial Times.

Предупреждението на Де Кар изглеждаше координирано с Елисейския дворец, тъй като само седмица по-късно френският президент Еманюел Макрон обяви планове за обновяване на Лувъра през следващото десетилетие на стойност 800 милиона евро.

Той обеща нов източен вход за облекчаване на опашките и нова подземна галерия, посветена на шедьовъра на Леонардо да Винчи.

След повторното отваряне на Нотр Дам след опустошителния пожар през 2019 г., проектът на Макрон "Нов ренесанс на Лувъра" следва традицията френските президенти да оставят своя отпечатък върху културния пейзаж на Париж.

Макрон обеща мърчандайзинг

През 1977 г. Жорж Помпиду дава архитектурен тласък на града в квартал "Бобур" с обърнатата отвътре навън сграда, в която се помещава музеят за модерно изкуство, който сега носи неговото име.

Валери Жискар д'Естен превръща жп гара от 19-ти век в Музей д'Орсе, дом на известна импресионистична колекция. Франсоа Митеран модернизира Лувъра през 1989 г., добавяйки тогавашния спорен вход във формата на стъклена пирамида, проектиран от архитекта И. М. Пей. Приносът на Жак Ширак е музеят на Ке Бранли за африканско и местно изкуство от цял ​​свят.

Макрон обеща, че тежестта на обновяването на Лувъра ще бъде покрита от продажба на билети, дарения, мърчандайзинг и лицензионни такси от Лувъра Абу Даби. Но представители на културните власти изразиха съмнения, тъй като Лувърът е генерирал само 211 милиона евро брутни приходи и 19 милиона евро нетна печалба миналата година - доста под необходимите суми, които вероятно ще се увеличат след началото на строителството.

Синдикатите и културните власти от години предупреждават, че нарастващият брой посетители тласка институцията към ръба на срива. През 1989 г., когато пирамидата на Пей е открита, тя е трябвало да приема 4 милиона посетители годишно. Но сега Лувърът редовно привлича повече от два пъти повече и е достигал 10 милиона преди пандемията от Ковид-19.

През юни някои служители организираха спонтанна стачка, която изненада синдикатите и ръководството, което доведе до затварянето на музея за деня.

Служителите се оплакаха от спешната необходимост от обновяване на инфраструктурата на музея. През 2023 г. една изложба трябваше да бъде отменена поради спукана тръба, а ненадеждните отоплителни и охладителни системи карат много галерии да се изсушават през лятото и да замръзват през зимата. Такива ремонтни дейности ще представляват около половината от разходите за ремонт.

Любимата на всички "Мона Лиза"

Никъде в Лувъра пренаселеността не е по-очевидна, отколкото пред "Мона Лиза", портретът от 16-и век, превърнал се в любима на посетителите експонат за хора от цял ​​свят. Около 20 000 посетители на ден се блъскат за снимки и се напрягат да зърнат картината, изложена в най-голямата зала на музея, Salle des États.

Според плановете на Макрон, картината ще бъде преместена в специално построена подземна галерия с много по-голям капацитет, достъпна с отделен билет. Новият дом за "Мона Лиза" ще помогне на Лувъра да достигне нова цел от 12 милиона посетители годишно, обеща президентът, предава "Труд".

Друга промяна: посетителите извън ЕС ще плащат повече за вход.

Ходът има за цел да увеличи приходите, тъй като държавата намалява подкрепата си, която миналата година представляваше 68% от бюджета на Лувъра, в сравнение с 58% през 2019 г. преди пандемията. Цените на билетите се повишиха с 30% миналата година до 22 евро, въпреки че младите хора и училищните групи имат безплатен вход.

За да набере средства, управителят на Лувъра де Карс е привлякъл богати дарители от САЩ до Япония, като е организирал събития с черна вратовръзка под пирамидата и е предлагал частни огледи. Подобни тактики са посрещнати с критики във Франция, където държавата традиционно е подкрепяла изкуствата, за да гарантира недискриминационен достъп.

Алексис Фрич, представител на синдиката в Лувъра, заяви, че е "чудесно, че комфортът и преживяването на посетителите" ще бъдат подобрени, но предупреди за недостатъците на модел, основан на скъпи билети и богати дарители.

Снимка: БГНЕС