"Гърлото" на петрола: Какво ще се случи, ако Ормузкият проток затвори?

Има доста спекулации, че Иран може да отвърне на ударите на САЩ, като блокира най-натоварения в света морски път за транспортиране на петрол - Ормузкия проток.

Около 20% от световния нефт и природен газ преминават през този тесен морски коридор в Персийския залив. Блокирането му би имало дълбоки последствия за световната икономика - би нарушило международната търговия и би довело до рязко повишение на цените на петрола.

Това също би увеличило цените на стоките и услугите в световен мащаб, и би засегнало някои от най-големите икономики, включително Китай, Индия и Япония, които са сред най-големите вносители на суров петрол, преминаващ през протока.

Какво представлява Ормузкият проток и къде се намира

Ормузкият проток е един от най-важните морски транспортни маршрути в света и ключова точка за транзит на петрол.

Той граничи на север с Иран, а на юг - с Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Протокът е около 50 км широк при входа и изхода си и около 33 км в най-тясната си част. Свързва Персийския залив с Арабско море.

Протокът е достатъчно дълбок, за да пропуска най-големите петролни танкери в света, и се използва от големите производители и износители на петрол и газ от Близкия изток.

През първата половина на 2023 г. през Ормузкия проток са преминавали около 20 милиона барела петрол на ден, по данни на Американската енергийна информационна администрация (EIA) - това се равнява на близо 600 милиарда долара годишна търговия с енергия.

Петролът идва не само от Иран, но и от други държави в Залива – Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Ще се стигне ли до огромен икономически проблем

Бившият ръководител на британското разузнаване MI6 сър Алекс Йънгър заяви, че в най-лошия сценарий от конфликта между Иран и Израел влиза и блокада на Ормузкия проток.

"Затварянето на протока би било огромен икономически проблем, като се има предвид влиянието му върху цените на петрола", каза той.

Бадер Ал-Саиф, преподавател по геополитика в Университета на Кувейт, допълни, че това би било "неизследвана територия", с директни последици за световните пазари и рязко покачване на цените на петрола.

Държавите от Залива, които разчитат силно на износ на енергийни ресурси, също биха пострадали сериозно. Саудитска Арабия изнася около 6 милиона барела на ден през протока – повече от всяка друга съседна страна.

Иран, според Международната енергийна агенция, изнася около 1,7 милиона барела на ден, а за финансовата година до март 2025 г. е реализирал приходи от износ на петрол на стойност 67 милиарда долара – най-високи за последното десетилетие.

Азия също ще понесе сериозни последствия. През 2022 г. около 82% от суровия петрол, преминаващ през протока, е бил предназначен за азиатски държави. Китай купува около 90% от иранския петрол на световните пазари.

Всяко прекъсване на този поток ще повиши разходите за горива и производство – с последващо глобално увеличение на инфлацията.

Индия внася почти половината от своя петрол и 60% от газа си през протока. Южна Корея – 60%, а Япония – близо три четвърти.

Как Иран би могъл да блокира протока

Съгласно правилата на ООН, държавите контролират до 12 морски мили (около 22 км) от своето крайбрежие. В най-тясната си част, Ормузкият проток попада изцяло в териториалните води на Иран и Оман.

Според експерти, един от най-ефективните начини за блокиране би бил чрез поставяне на мини с помощта на бързи нападателни лодки и подводници.

Военноморските сили на Иран и Корпусът на гвардейците на Ислямската революция биха могли да атакуват чужди военни кораби и търговски плавателни съдове.

Но тези действия може да предизвикат ответни удари от САЩ. Иран разполага с малки, бързи лодки, въоръжени с противокорабни ракети, както и с полупотопяеми и подводни съдове, предаде предаде BBC.

Експерти казват, че Иран може временно да блокира протока, но САЩ и съюзниците им вероятно ще възстановят корабоплаването бързо чрез военни средства – както вече са го правили през 1980-те години по време на войната между Иран и Ирак.

Снимка: Reuters