Човечеството е минало през неочаквано и "тревожно" забавяне на развитието си през 2024 г., предупреди ООН.
Светът се възстанови от шока от пандемията Ковид-19 до 2023 г., според Индекса на човешкото развитие (ИЧР) на ООН, който измерва стандарта на живот, здравето и образованието. Но това възстановяване изглежда губи инерция, се казва в годишния доклад на Програмата за развитие на ООН, предаде АФП.
Ако това "тревожно" забавяне се превърне в ново нормално състояние, постигането на нивата на човешко развитие, които някога се надявахме да достигнем до 2030 г., "може да се забави с десетилетия, което ще направи нашия свят по-несигурен, по-разделен и по-уязвим към икономически и екологични сътресения", предупреди шефът на ПРООН Ахим Щайнер.
Последиците от орязаната международна помощ
Драстичните съкращения на международната помощ, обявени от няколко страни – най-вече от САЩ, където Тръмп оряза програми и разформирова USAID, основната организация за помощ в чужбина – ще влошат проблема, заяви Щайнер.
Ако богатите страни спрат да финансират развитието, "в крайна сметка това ще се отрази на икономиките, обществата и, да, мисля, че ще се отрази и след година-две в Индекса на човешкото развитие, в по-ниската продължителност на живота, в намаляващите доходи, в повече конфликти“, каза още Щайнер.
Неясни причини, но ясни последици
Експертите на ПРООН все още не са сигурни за основните причини за забавянето, наблюдавано през 2024 г. Те обаче са идентифицирали една от движещите сили като забавяне на напредъка в продължителността на живота, вероятно свързано със страничните ефекти на Ковид или с войните, които се разрастват по целия свят.
Изкуственият интелект – възможност за нов подем
Има потенциална искра надежда: изкуственият интелект може да създаде условия за стартиране на развитието, предложи ПРООН.
Изкуственият интелект "е може би най-големият потенциал за поставяне на развитието на отделните икономики, но и на бедните и богатите хора, на различна траектория. Той ще промени практически всеки аспект от нашия живот“, подчерта Щайнер.
В доклада се отбелязва обаче, че всичко ще зависи от това как хората ще използват технологията, предаде БГНЕС.
Неравен достъп
Има рискове. Достъпът до изкуствен интелект в по-бедните страни не е същият като в по-богатите, а културните предразсъдъци могат да повлияят на начина, по който се разработват инструментите, се посочва в доклада.
Но "можем да проектираме така, че да намалим този риск", каза Щайнер, уточнявайки, че това не трябва да бъде пречка за използването на ИИ в медицинските изследвания, например.
Трябва ли да се забранят тротинетките в България?
Снимка: Pexels
50 евро коледна добавка за 500 000 българи, 40 евро повече за минималната заплата?
Вучич ще напусне президентския пост, за да се кандидатира за премиер
Евелина Славкова: Все повече се усеща хипотезата ГЕРБ да няма кандидат за президент
ВМРО подкрепи Илияна Йотова за президент и Кирил Вълчев за вицепрезидент
Рецидивиращи вагинални инфекции – защо понякога лечението не работи?
Д-р Гончаров: Подготовката за новата учебна година не се свежда до курс с витамини
Нумуларна екзема и атопичен дерматит – свързани ли са?
Кампус в Бургас учи младежи на здраве и превенция на ранните бракове
Епсилон-Персеиди: Най-загадъчният звездопад през септември
Астрономи станаха свидетели на раждането на нова комета в Слънчевата система
16 зашеметяващи изображения на галактики: НАСА публикува нови снимки
Мощни изригвания се крият зад слънчевия диск: Какво да очакваме до дни?
Този октомври ще бъде по-топъл от миналата година
Никола Цолов завърши пети в спринта на "Монца"
Путин нареди 72-часово прекратяване на ударите по Киев
Откриха тялото на мъж под Аспаруховия мост
Община Исперих обяви тридневен траур след убийството на двете момичета
Защо Урсула фон дер Лайен отива на посещение в Гренландия точно сега?
Екстремните жеги това лято минаха, но следващото може да не е по-различно
Кадър на деня за 5 септември
АІ индустрията може би трябва да послуша Бил Гейтс и да забави темпото