Три години по-късно: Пътят към трайния мир в Украйна изглежда несигурен (ВИДЕО)

Русия нахлу в Украйна в нощта на 24 февруари 2022 година. Преди зазоряване страната предприе пълномащабна инвазия. 

Светът е стъписан от първите сирени за въздушна тревога и експлозии в украинската столица Киев. Ракети удрят също Мариупол и Харков. През границата навлиза тежка сухопътна техника. 

Офанзива и контраофанзива на висока човешка цена

Руските войски достигат покрайнините на Киев, но месец по-късно се изтеглят на фона на сериозни загуби и украински атаки срещу пътищата им за снабдяване. Още унизителни неуспехи дойдоха през есента на 2022 г., когато контраофанзива принуди руснаците да изоставят голяма част от Харковска и Херсонска област. 

Настъпи нов обрат през 2023 г., когато украинско контранастъпление не успя да прекъсне сухоземната връзка на Русия с анексирания Кримски полуостров. Москва си върна инициативата миналата година по цялата дължина на 1000-километровия фронт и постигаше бавен, но устойчив напредък. Сега контролира над една пета от територията на Украйна. 

Наред с това Русия подложи украинската инфраструктура на масирани удари с ракети и дронове. Унищожи голяма част от капацитета ѝ за производство на електроенергия. 

Киев отвърна на удара през август с нахлуване в руската Курска област с цел да си осигури по-добри шансове при евентуални мирни преговори. Там Украйна все още удържа част от завзетите позиции, но ограничените ѝ ресурси са напрегнати до краен предел и това затруднява отбраната в Донбас. 

От началото на бойните действия досега, според данните на ООН, са идентифицирани 12 500 загинали цивилни и повече от 28 000 ранени. Милиони са вътрешно разселени, над 6 милиона са бежанци в цяла Европа. 

САЩ и Европа на различни позиции за края на конфликта

След курса на изолиране на Москва, сега американски и руски официални представители отново си говорят и подготвят среща на върха. Путин изглежда по-близо до това да успее да затвърди териториалните придобивки на Москва. Мнозина смятат, че той не бърза да сключи мирно споразумение, защото изглежда не му е толкова необходимо, за да постигне целите си. 

Има и опасения, че почти всеки резултат от преговорите ще е благоприятен за него, на фона на ерозиралото единство на Запада. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет смята, че НАТО не трябва да има роля след сключването на примирие и евентуални европейски войски за поддържане на мира не трябва да попадат в обхвата на Северноатлантическия договор. 

Великобритания и други съюзници дадоха знак, че са готови да изпратят мироопазващи сили, но от Москва предупредиха, че няма да се съгласят с контингенти, които да са съставени от страни членки на НАТО. 

Засега е сигурно, че политическата подкрепа от Европа продължава.

Вижте повече в репортажа на Григори Недялков.

Снимка: Reuters