Тъжен спомен за ужаса в Аушвиц - най-големият лагер за изтребление на хора

През 1939 г. полското градче Освиенцим е окупирано от Вермахта, анексирано е и е наречено Аушвиц. Там от 1941 г. нататък националсоциалистите изграждат най-големия германски лагер за изтребление на хора - концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау.

До края на януари 1945 г. на това място нацистите избиват най-малко 1,1 млн. души - предимно евреи, но и роми, синти, както и членове на други малцинства.

"Мястото е подбрано така, че от транспортно-техническа гледна точка да е в центъра на Европа и да може да бъде достигано с депортационните влакове. Това са били и логистични съображения", казва пред DW вицепрезидентът на Международния комитет Аушвиц Кристоф Хойбнер.

Убийците са били добри в планирането

Всичко е трябвало да се случва бързо и да обхване колкото може повече хора. Убийците са били добри в планирането, в масовите убийства, в счетоводството на смъртта. Непосредствено след германското нападение срещу Полша в началото на 1939 г., в Източна Европа вече са били извършени редица масови разстрели - престъпления, за които има достатъчно доказателства.

Когато след това Хитлерова Германия установява господство над големи части на Европа, нацистите решават, че евреите трябва напълно да изчезнат. За целта в една вила на Ванзее западно от Берлин, тогава база на полицията и СС, на 20 януари 1942 г.  се провежда "съвещание", известно като Ванзейска конференция. 15 души от ръководството на нацисткия режим обсъждат в продължение на час и половина как да оптимизират организацията на масовите отвличания и убийства на европейски евреи. Един от участниците - щурмбанфюрерът от СС Рудолф Ланге - още предишния ден разпорежда близо до Рига да бъдат разстреляни над 900 евреи и заминава за Берлин.

Влакове водели евреите към смъртта

Из цяла Германия е имало гари, от които са тръгвали влакове за Аушвиц-Биркенау и други концлагери. Още със слизането от влака затворниците са били отвеждани към т.нар. рампа. Оттам мнозина са били отпращани направо към газовите пещи и смъртта, а други първоначално са били използвани като работна ръка в лагера.

Анита Ласкер-Валфиш от Вроцлав, която ще навърши 100 г. през юли 2025 г., пристига като момиче с влака в Аушвиц и има късмета да оцелее, защото можела да свири на виолончело и била нужна в "момичешкия оркестър". Тя престоява в Аушвиц от декември 1943 г. до ноември 1944 г., след което е прехвърлена в концентрационния лагер Берген-Белзен. През 2018 г. разказва пред германския Бундестаг за жертвите на националсоциализма.

"Дори да не те отведат веднага след пристигането в газовата камера, така или иначе не оцеляваш в Аушвиц дълго - максимум три месеца", сподели тя.

Снимка: БГНЕС