Ужасът в Газа от първо лице: Войната е Ад, молим се и не знаем дали ще оцелеем

Семейството на Захра се опитва да намери безопасно място в северната част на Ивицата Газа. През декември те пристигат в град Газа.

"Войната беше ужасна още от първия ден, но сега е истински Ад", казва Захра.

Тя и семейството ѝ са се подслонили в частично разрушена къща в бежанския лагер Шати в град Газа.

"Не знаем дали ще оцелеем, или ще умрем, преди да е свършила войната", призна Захра.

Въпреки че израелската армия многократно предупреждава хората да се отправят на юг, семейството на Захра решава да остане там - отчасти, защото се страхуват, че ако заминат, никога повече няма да могат да се върнат у дома.

"Не напуснахме северната част на Газа по-рано, защото знаехме, че бомбардират навсякъде и се надявахме военната операция да приключи скоро. Вместо това стана още по-непоносимо. Къщата ни в Джабалия беше напълно разрушена преди месеци, а сега сме постоянно разселвани", сподели тя.

Помощите се разграбват

Студеното и дъждовно зимно време наводнява палатките и другите импровизирани подслони, в които живеят много хора в Газа. Недостатъчно помощ стига до хората, предупреждават хуманитарните организации в последните седмици - част от проблема е разграбването на помощите, но и възпирането им от Израел. Гражданската защита в Газа обяви, че в неделя израелски удар е убил охранители, пазещи конвоите с помощи в южна Газа, пише DW.

Палестинците и хуманитарните организации казват, че вече няма безопасно място в Ивицата Газа, а непрестанното разселване само задълбочава проблема.

"Хората нямат храна, нямат вода, нямат хигиенни продукти, нямат нищо. Трябва да можем да доставим поне основните неща, нужни за оцеляване", казва Джонатан Уитал, който пътува до Газа с делегация на ООН през декември.

Уитал заяви, че в последните два месеца ООН е изпратила 140 молби до израелската армия за достъп до северната част на Газа. От Израел отговориха, че тези твърдения са "подвеждащи".

Според ООН близо 90% от населението на Газа, наброяващо около 2,1 милиона души, са били прокудени от родните им места. Напълно неясно е дали Израел изобщо някога ще им позволи да се върнат по домовете си.

"Не знаем каква ще е съдбата ни. Не знаем какво предстои. Но се молим на Господ тази война да свърши скоро и да можем да се върнем в домовете си, дори и да са напълно разрушени", каза още Захра.

Снимка: архив, БГНЕС