Още по-лоши новини за бедните държави

След Ковид-19 последва вълна от фалити за държави като Гана, Шри Ланка и Замбия, които приключват години на болезнено преструктуриране на дълга, пише Ройтерс.

Международният валутен фонд (МВФ) и други обаче се тревожат, че може да се появи опасен недостиг на ликвидност в много развиващи се икономики – спирайки развитието, забавяйки смекчаването на влиянието от климатичните промени и подхранвайки недоверието в правителствата и западните институции.

Най-високопоставеният икономически дипломат на Министерството на финансите на САЩ призова за нови начини за предоставяне на краткосрочна ликвидна подкрепа на държавите с ниски и средни доходи, за да се предотвратят дългови кризи.

Кръгла маса по темата за глобалния държавен дълг (Global Sovereign Debt Roundtable) – инициатива, обединяваща представители на държави, частни кредитори, Световната банка и Г-20 – също се опита да разгледа този въпрос и той ще бъде включен в дневния ред на срещата им във Вашингтон в сряда.

Високи дългове

Данни на групата с нестопанска цел ONE Campaign показват, че през 2022 г. 26 държави, сред които Ангола, Бразилия, Нигерия и Пакистан, са платили повече за обслужване на външните дългове, отколкото са получили като ново външно финансиране.

Много от тях за първи път получиха достъп до облигационни заеми близо десетилетие по-рано, което означава, че големите плащания станаха дължими точно, когато световните лихви се повишиха, а това направи достъпното рефинансиране недостъпно.

Достъп до пазара

Банкери твърдят, че много от държавите вече могат да се възползват отново от пазарите, което облекчава проблемите с паричните потоци.

Разходите обаче остават високи. Кения, която се опитва да изплати падежираща доларова облигация, взе заем при лихва от над 10% - праг, който се смята за неустойчив. Министърът на финансите Джон Мбади заяви, че Кения не може да финансира инфраструктурни инвестиции чрез бюджета.

Четете повече в investor.bg.

Снимка: БГНЕС