Бедните страни имат по-висок коефициент на раждаемост от по-богатите

По-дълго от всякога живеят хората. Това, както отбелязах наскоро, създава както възможности, така и предизвикателства. Но отлагането на смъртта е само един аспект на демографската история. Друг е спадът на раждаемостта. Комбинацията от двете създава огромни промени в света, който обитаваме, пише главният икономически коментатор на "Financial Times" Мартин Уулф.

Понятието "демографски преход" е на почти век. Човешките общества преди са имали приблизително стабилни популации с висока смъртност, съчетана с висока раждаемост. В Англия и Уелс през 18 и 19 век смъртността рязко спада, но раждаемостта не. Резултатът е бил демографска експлозия, докато накрая нивата на раждаемост също се сриват.

С разпространението на ползите от икономическия растеж и напредъка в медицината и общественото здраве по-голямата част от света преживя този модел на преход, но много по-бързо. В резултат на това броят на хората се е увеличил четирикратно през последните сто години - от 2 на 8 милиарда. С течение на времето обаче раждаемостта последва тренда на смъртността. Резултатът е рязък спад на коефициента на раждаемост (раждания на жена) в по-голямата част от света.

Според проучване, публикувано наскоро в "The Lancet", "раждаемостта намалява в световен мащаб, като нивата в повече от половината от страните и териториите през 2021 г. са били под нивото на заместване". За света коефициентът на раждаемост през 2021 г. е бил 2,3 (малко над заместването) - спад спрямо 4,7 през 1960 г.

За страните с високи доходи коефициентът на раждаемост е бил едва 1,6 - спад спрямо 3 през 1960 г. Като цяло бедните страни все още имат по-високи коефициенти на раждаемост от по-богатите, но и там те спадат.

Четете повече в investor.bg.

Снимка: pixabay