WWF: Светът премина критичния праг на затопляне от 1,5 градуса

Светът е преминал прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, който според учените не бива да бъде надхвърлян, за да ограничим максимално щетите от климатичната криза. Тази тревожна констатация бе направена от Службата на Европейския съюз за климатичните промени "Коперник". 

Според данните границата е премината в продължение на 12 последователни месеца, а януари 2024 г. е бил най-топлият в историята на проучванията. Освен това 2023 е потвърдена като най-горещата календарна година от средата на XIX в. насам, а всеки месец от юни до декември е бил по-топъл от съответния месец, през която и да е предходна година.

Данните са обезпокоителни, но все още не означават, че светът е изгубил всяка надежда да спази целта на Парижкото споразумение, отбелязват експертите на WWF. Според тях това ще се случи, ако средната глобална температура се задържи над 1,5 градуса за двадесетгодишен период. 

Те предупреждават, че ако не се вземат незабавни мерки с ограничаване на емисиите във всички сектори и региони на планетата, глобалната температура ще надхвърли трайно 1,5 градуса в началото на следващото десетилетие.

"Този нов температурен етап е сеизмичен момент за климата. Той съвпада с повишаването на глобалните емисии на парникови газове, които също достигат рекордно високи нива. Без значително намаляване на емисиите през следващите няколко години, ние ще надхвърлим дългосрочния праг от 1,5 градуса през следващото десетилетие и след това ще се сблъскаме с още по-голямото предизвикателство и колосални разходи, за да свалим температурата на планетата", предупреждава д-р Стефани Ро - водещ учен в климатичната програма на WWF International.

У нас свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в обичайно явление. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване броя на горските пожари със съпътстващите ги рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности, както и загуба на местообитания на растения и животни. 

Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава броя на горещите и сухи дни в годината, а това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати.

Снимка: БГНЕС