Мерките срещу промените в климата са добри за едни, но са опасност за други държави

Няма къде да се скрием. Независимо дали се печем на слънце в Атина, Рим, Финикс или Техеран, или подгизваме в Пекин или Делхи, нестабилността на климата не може да ни подмине.

Тъй като глобалните преговори за изменението на климата са в задънена улица, страните и регионите изпитват натиск да направят нещо сами, вместо да чакат международно споразумение. Действията обикновено са добри, но някои от тях имат сериозни неблагоприятни ефекти върху други държави, особено върху бедните. Некоординираните действия могат да бъдат дълбоко несправедливи, пише за Financial Times Рагурам Раджан, професор по финанси в Чикагския университет и бивш централен банкер.

Европа вероятно е най-напреднала сред регионите в предприемането на действия срещу изменението на климата със своята схема за ограничение и търговия с емисии (EU ETS). Опасявайки се, че компаниите от ЕС, които плащат имплицитния въглероден данък, ще бъдат в неизгодно положение спрямо чуждестранните фирми и дори ще изберат да преместят производството си в чужбина, ЕС се спря на механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM), който ще наложи мита върху вносните стоки, пропорционално на необложените емисии от вноса. Ще се обмитяват както преките емисии от производството на компанията, така и емисиите, които са генерирани от енергията, която използва.

САЩ имат свой собствен подход. Вместо да облагат с данък емисиите, те ще субсидират използването и производството на чиста енергия с близо 400 милиарда долара данъчни стимули, грантове и гаранции по заеми съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Тъй като някои от тези схеми са безсрочни, действителното финансиране може да бъде значително повече.

За да гарантира, че производителите му няма да се преместят в САЩ, ЕС се опитва да отговори на част от тези субсидии чрез своя фонд за възстановяване след Ковид-19 от 2 трилиона евро.

Повече по темата четете в investor.bg.

Снимка: Pixabay