"Идвате тук само да ядете": Ромите от Украйна не са добре дошли в Германия

Стотици хиляди бежанци от Украйна пристигнаха в германската столица след началото на войната. Повечето от тях бяха посрещнати приятелски. Други обаче трябваше да доказват с документи, че са "истински бежанци" - например на щандовете за храна. Някои бяха подложени на открити расистки обиди. 

"От началото на руската агресивна война наблюдаваме, че ромите, избягали от Украйна, не са регистрирани като търсещи закрила, а като нелегитимни бежанци", твърди Виолета Балог, директорка на Центъра за документиране на антициганизма (DOSTA) към ромската организация "Амаро Форо", която е документира многобройни случаи на дискриминация спрямо ромите през последните години. "Войната и кризите усилват антициганизма", коментира тя.

Така например охранители на централна гара в Берлин блокирали пътя на едно семейство до щанда за Ковид тестове и им забранили да влизат повторно в гарата - това е само един от примерите за дискриминация спрямо ромите, документирани от "Амаро Форо".

Мехмет Даймагюлер, комисар на федералното правителство за борбата срещу антициганизма, потвърждава съществуването на дискриминация спрямо ромите от Украйна - както в Украйна, така и в Германия. Той дава следния пример: над 30 души били принудени да напуснат германски високоскоростен влак. Причината - ЖП администрацията се усъмнила в автентичността на бежанския им статут.

"Намирам за недопустимо ромите, потомци на хора, преживели Холокоста, някои от които са били отведени в газовите камери с влаковете на Райхсбан, сега да бъдат дискриминирани във влаковете на Дойче бан", заяви Даймагюлер. ЖП компанията се е ангажирала да проведе специално обучение за това на служителите си.

Друг пример за очевидна дискриминация е на жена, която отишла в спешното отделение на берлинска болница, след като се почувствала много зле след химиотерапия. Повърнала, след което охранителите я изхвърлили оттам и ѝ казали: "Вие така или иначе идвате тук, само за да ядете и пиете".

От DOSTA дават още примери за дискриминция срещу роми: ромка от Румъния потърсила място в германска детска градина за своята дъщеря. По телефона шефът на заведението ѝ казал, че има свободни места. Когато обаче отишла на място с дъщеря си, двете веднага били отпратени. Оказало се, че все пак няма места. Няколко дни по-късно обаче нейна позната, която не е ромка, записала своето дете в същата детска градина.

Друга ромка от Румъния вдигнала една диня в един супермаркет, за да прецени дали е узряла. Охраната я изгонила от магазина, обиждайки я, че "циганите винаги крадат". Жената е подала жалба в полицията. 

Дали при пазаруване, по време на работа или при общуването със съседи и наемодатели - ромите изпитват дискриминационно отношение във всички ситуации, става ясно от оценката на документираните от DOSTA примери.

На засегнатите им е трудно да се защитят, обяснява Виолета Балог от "Амаро Форо" и уточнява, че често са застрашени екзистенциални нужди като достъп до жилище или работа. Мнозина изпитват страх от потенциални негативни последици.

Така например много деца от малцинствата чакат "вечно" за места в училищата. Някои берлински училища например масово отхвърлят ромските деца от Молдова. Причината: смятало се, че те така или иначе ще бъдат екстрадирани. Пренебрежително отношение има и към болни роми или бременни ромски жени.

"Бих имал проблеми, ако в моя квартал живеят синти и роми". С това изказване се съгласяват над половината интервюирани в Източна Германия и над една трета в Западна Германия в рамките на Лайпцигското изследване на авторитаризма за 2022 година. Още по-голям дял германци са съгласни със следното твърдение: "Синтите и ромите са склонни да извършват престъпления".

"През 2022 са били регистрирани 145 престъпления срещу роми, включително 12 насилствени престъпления", признава федералното правителство. Това е най-високият брой, откакто се води статистика през 2017 година. Мехмет Даймагюлер предполага, че тези цифри отразяват "само част от реалността".

Организацията "Амаро Форо" и неговият център DOSTA документират дискриминацията в Берлин срещу роми или срещу хора, възприемани като такива, от 2014 година насам. През 2021 и 2022 са били регистрирани общо 372 случая - това е най-високият брой от началото на проекта. Екипът на организацията предполага, че има и много нерегистрирани случаи, пише DW.

През 2020 в Берлин влезе в сила първият федерален закон за борба срещу дискриминацията (LADG). Центърът за документиране на антициганизма отбелязва, че съществува напредък, но въпреки това той продължава да регистрира инциденти, извършени от властите, включително и от федерални органи като Агенцията по заетостта, към които обаче този закон не се прилага. През 2019 организацията научила за вътрешен работен документ на Федералната агенция по заетостта, който първоначално поставил румънски и български граждани под общото подозрение за "организирана злоупотреба с обезщетения", разказва Балог.

Въпреки че документът след това бил променен, все още от граждани на тези две държави често се изискват ненужни сведения и формалности, а изплащането на техните обезщетения значително се бави. С цел да опровергаят внушенията за "имиграцията по бедност", от центъра посочват, че нивата на заетост и безработица на хора от Румъния и България през 2021 почти не се различават от тези на германците.

Снимка: БГНЕС