Почти половината - 49% от украинските бежанци, останали в Румъния, искат да се върнат у дома. Това показва проучване на Агенцията за основните права на Европейския съюз (FRA), цитирано от Аджепрес.
Незнанието на езика на приемащата страна е основната причина, поради която хората се отказват от образование, не работят или не предприемат стъпки, за да се възползват от медицинска помощ. Във всички страни, участващи в проучването, само 10% от анкетираните говорят местния език добре, перфектно или на нивото на родния си език. Една четвърт от анкетираните (25%) изобщо не говорят съответния език. Този дял достига 65% в Естония, 58% в Румъния и 57% в Унгария.
Според данните, въпреки че 59% от анкетираните плащат за жилище, те често трябва да споделят помещения като тоалетна или кухня. Най-много им липсва уединение или тихо пространство, където децата им да учат. В това отношение има забележими различия между страните. Повечето респонденти от Естония (65%) и Полша (54%) са платили изцяло за дома си.
Две трети от анкетираните в Румъния (65%) са останали в съответното жилище, без да плащат (най-висок процент сред страните, участващи в проучването) - при средно 35%. В Италия 58% и в Словакия 53% от анкетираните не са плащали за жилище.
По-голямата част от пристигналите в Румъния (72%) са отседнали в частни домове. Само 33% имат платена работа, а 33% от жените не работят, защото трябва да се грижат за деца, възрастни или болни роднини. 48% посочват, че новата им работа е под образователното им ниво, а 30% заявяват, че са били експлоатирани на работното място. Делът на тези, които заявяват, че в даден момент са били третирани несправедливо, е най-нисък в Румъния (40%), предаде БТА.
88% от украинците, пристигнали в Румъния, са поискали медицинска или психологическа подкрепа. В Румъния доброволческите организации (59%) се споменават като предоставящи помощ по-често от всяка друга категория.
Проучването е проведено между август и септември 2022 г. в 10-те държави от ЕС, които приемат голям брой хора под временна закрила: България, Чехия, Естония, Германия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Испания и Унгария.
Снимка: БГНЕС
Депутатите обсъждат промени в законите за капиталовия пазар и чистотата на въздуха
Шампионска лига: Безмилостен Комо вкара девет гола на Ланс
Нахлува студен фронт, но се показва слънцето
Здравословно и вкусно за вечеря: Защо пиле с праз и гъби?
Нарушен транспорт на холестерол насочва към нова мишена за лечение при Паркинсон
10 любопитни синдрома: №3 Синдром на патологичното шегуване
Какви са причините норовирусният гастроентерит да е особено опасен след 80-годишна възраст?
Космическата сонда „Хера“ засне астероида Диморфос след историческия сблъсък с НАСА
Европа срещу Енцелад: Къде в Слънчевата система може да се крие извънземен живот?
Учени разкриват неочаквания потенциал на обелките и семената
Мистериозен радиосигнал от дълбокия космос озадачи учените
Ройтерс: Войната в Черно море се разширява и поставя на изпитание червените линии на НАТО
Защо всеки 2-и фиш за средна скорост пада в съда
Цените в България растат двойно по-бързо на месечна база от средното за еврозоната
България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците
„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Победата на демократите осигури на Dow най-силната му сесия от април 2025 г.
Опасения забавят финансирането в сектора на роботиката в Китай до 1,6 млрд. долара
Кадър на деня за 4 ноември
Ритейл парковете растат в ЦИЕ, в Западна Европа предлагането се свива