Какво се крие зад нежеланието на Китай да бъде основен износител на горива?

Цените на бензина продължават да се увеличават, а американските власти обмислят дали да не приложат закони от епохата на Студената война, за да подкрепят производството. Но от другата страна на Тихия океан, в Китай, има огромен капацитет за преработка, който не се използва, пише Bloomberg.  

Около една трета от китайския капацитет за преработка на гориво в момента не работи, тъй като най-голямата икономика в Азия се бори да превъзмогне коронавируса. Ако бъде използвано, допълнителното предлагане от дизел и бензин може значително да охлади нажежените глобални пазари на горива, но има малък шанс това да се случи.

Причината е, че рафиниращият сектор в Китай е създаден да обслужва главно огромния вътрешен пазар. Правителството контролира колко гориво може да бъде изпратено в чужбина чрез система от квоти, която се прилага и за частни компании. И въпреки че в миналото Пекин е разрешавал по-голямо количество за износ, страната не иска да се превръща в основен износител на петролни продукти, тъй като това би противоречало на целта му за постепенно декарбонизиране на икономиката.

В Китай много от новите съоръжения са така наречените мегарафинерии, които имат гъвкавостта да произвеждат както горива, така и нефтохимикали. Бързият растеж означава, че страната може вече да е най-големият преработвател в света. Капацитетът му е 17,5 милиона барела на ден в края на 2020 г. и ще достигне 20 милиона до 2025 г., според Изследователския институт по икономика и технологии на China National Petroleum Corp. САЩ, за разлика от това, имаха капацитет от 18,14 милиона барела на ден през 2020 г., показват последните данни на BP Plc.

Дори в сравнително нормални времена Китай не изнася много петролни продукти. Миналата година например страната е продавала около 1,21 милиона барела на ден мазут, дизел, бензин и самолетно гориво, показват митническите данни. Това е само около 7% от общия капацитет за рафиниране в края на 2020 г.

И тази година, вместо да позволи по-големи обеми, тъй като местното търсене намалява, властите правят обратното. Досега са разпределени само 17,5 милиона тона квоти за износ на горива, в сравнение с 29,5 милиона тона в същия момент миналата година. Доставките на дизел са паднали до най-ниското ниво от седем години през май, показват правителствени данни.

Нежеланието на Пекин да увеличи производството на горива и да действа като балансиращ производител във времена на глобален недостиг се усеща от всички - от американски шофьори, изправени пред болезнени цени на бензина, до европейски фабрики, които наддават за оскъдни дизелови товари. Но най-пагубните въздействия са в азиатските съседи на Китай, в страни като Шри Ланка и Пакистан, където недостигът на гориво осакатява икономиките им.

Четете повече по темата в bloombergtv.bg

Снимка: Bloomberg.com

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК