Чернигов под постоянни руски атаки: Как оцеляват хората, останали в града?

Постоянен обстрел, недостиг на храна и вода, прекъснати комуникации, невъзможна евакуация: така изглежда ежедневието за жителите на Чернигов, които преди войната са били 285 000. Градът може да има същата съдба като тази на обсадения Мариупол. Блокираните хора в Чернигов се опасяват, че могат да бъдат забравени от света и разказват какво са причинили руските войски на един от най-старите градове на Украйна.

DW помества историите на жители на Чернигов, чиито имена са променени от съображения за сигурност.

Олена: "Лягах си с кухненски нож под възглавницата"

"На 24 февруари, в деня на руското нападение срещу Украйна, бяхме с моя приятел в Киев, но аз веднага тръгнах за Чернигов, където е цялото ми семейство. През целия път плаках. Още първата нощ трябваше да се скрием в мазетата на сградата, в която живеем. Стъклата на прозорците трепереха от бомбардировките", разказа тя.

"Хранехме се със запасите, които имахме. Ставахме в 4 часа сутринта, когато беше сравнително спокойно, и набързо приготвяхме нещо: елда или макарони, хранехме се предимно в мазето - заради въздушните тревоги. Заради слуховете, че руски саботьори могат да използват цивилни граждани като жив щит, а мазето не се заключваше, последните няколко дни в Чернигов спахме в жилището. Лягах си с кухненски нож под възглавницата и с фенерче. Вече бяхме чули, че в Херсон има изнасилени жени.

Но в жилището бе непоносимо: руските изтребители летяха толкова ниско над сградите, че покривахме главите си с възглавници. Това чувство за безпомощност и паника е ужасно. Накрая един мой познат успя да убеди майка ми да напуснем града. На пети март тръгнахме - въпреки забраната и опасността от въздушни нападения. Ако се бяхме забавили само с един ден, бягството вече нямаше да е възможно.

Сега, след като от няколко дни вече сме на по-безопасно място, с майка ми продължаваме да се стряскаме при всеки шум. Аз пък по навик се крия под леглото всеки път, когато завие сирената", добави още Олена.

Дмитро: "Помагаме при копаенето на гробове"

Началото на войната заварило Дмитро в едно село близо до Чернигов, където още от първия ден започнали тежки сражения. Два дни по-късно той и семейството му успели да избягат в Чернигов. Там основал заедно с приятели доброволческа инициатива, която снабдява хората с храна и медикаменти. 

"С всеки следващ ден положението става все по-тежко: руснаците сринаха половината град - обществени сгради, училища, библиотеки, паметници на културата, спортни съоръжения. Сега в града са останали около 100 хиляди души, предимно пенсионери. Някои продължават да излизат навън, подценявайки опасността. Но повечето хора се крият през цялото време в мазетата. Мнозина имат психически проблеми, но няма кой да им помогне. Има и болни, които са приковани на легло", поясни той.

"Ток и отопление няма отдавна, храната и питейната вода не достигат. Хората събират дъждовна вода или източват радиаторите. Случващото се в Чернигов е истинска хуманитарна катастрофа. След като всички мостове бяха разрушени, на града бе наложена пълна блокада. Някои магазини са отворени, но рафтовете са празни, а цените - непосилно високи. Преди хората питаха за мляко, месо или яйца, а сега са доволни, ако успеят да се доберат до парче хляб и чаша вода. Много хора гладуват, а молбите за помощ, които отправят към нас, са просто покъртителни. Цяло щастие е, че успяхме да платим на една пекарна, която ще ни достави хиляда хляба. Включваме се и в копаенето на гробове. Трудно е да определим броя на жертвите, тъй като под руините все още лежат много затрупани хора. Евакуация засега не е възможна", разказа Дмитро.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК