Глад и смърт: Погребаха на място починалото момче на източната граница на ЕС

Той е едва на 19 години, когато го погребват в малкото село Бохоники, близо до полската граница. Мястото, където трупът на Ахмад ал Хасан бе положен, има интересна история: през 17 век тук се заселват татарски мюсюлмани. Малка част от тях е останала по тези земи, но местната общност се чувства длъжна да погребе момчето като един от своите.  

"Той беше човек, мюсюлманин и все още млад", казва кметът Мачей Шчеснович. Момчето заслужава достойно погребение."

Гробът на Ахмад се намира на хиляди километри от родния му град Хомс, унищожен по време на гражданската война в Сирия. 

"Истинска трагедия"

Младият сириец решава да напусне бежанския лагер в Йордания и да тръгне към Беларус, след като е прочел в социалните мрежи, че през Минск се открива лесен път към Европейския съюз. Момчето иска да продължи образованието си и да получи шанс за нормален живот. Правителството на Лукашенко систематично разпространява тази дезинформация. Последиците от нея са ясни: хиляди тръгват към Беларус, най-вече от кюрдските райони в Ирак, Сирия и Афганистан. 

Ахмад умира в края на октомври, докато се опитва да премине границата през леденостудената гранична река Буг заедно с един кюрд от Ирак. Дали беларуските граничари са ги принудили да минат оттам не е ясно, но има многобройни свидетелства за това, че военните се опитват да принуждават мигрантите да прескачат огради и прекосяват гори и тресавища. 

В малката джамия в Бохоники общността се е събрала, за да се помоли за Ахмад. Евгения е отчаяна от положението, в което се намират мигрантите по границата: "Ужасно е да гледаш как хората измръзват до смърт там, това е трагедия. За мен това е просто трагично, не разбирам как някой може да позволи да се случва подобно нещо."

Доброволците са безпомощни

Сред живеещите в граничния район има много хора, които искат да помагат. Както в Бохоники, така и на други места се събират топли дрехи и хранителни продукти. Но само няколко души от полските неправителствени организации работят тайно в района. Те не смеят да влизат в отцепената зона на границата, защото рискуват да бъдат арестувани. В тайни операции през нощта те се грижат само за тези мигранти, които могат да предават местонахождението си през мобилен телефон, и които вече са на километри от границата.

"Първото, което граничарите правят, е да вземат мобилните телефони на мигрантите", казва Агата Колоджей от неправителствената организация "Ocalenie". Тя е изтощена и признава, че властите правят всичко възможно, за да възпрепятстват работата ѝ. "Понякога помагаме на хората в гората през нощта, но ако се натъкнат на граничари биват връщани обратно в Беларус. Срещаме бежанци, които шест или седем пъти са били прехвърляни през границата, но продължават да опитват."

Агата е виждала с очите си как плачеща жена е транспортирана обратно през границата заедно с малките си деца. Граничарите не се поколебали да върнат и мъж със сърдечен проблем, който е бил настанен в местна болница. "Следващата вечер получихме съобщение от него от другата страна на границата", казва Агата. Усилията ѝ се оказват напразни. 

В нарушение на международното право

Подобни действия противоречат на международното и европейско право, казва Агата, но правителството във Варшава ги позволява. Европейският съюз не предприема никакви действия, въпреки че европейското право се нарушава десетки пъти всеки ден. Само в нощта на понеделник срещу вторник полската полиция съобщи за 200 опити на мигранти да преминат границата и 29 т.нар. "връщания обратно от територията на Полша". 

В полските медии мигрантите са обрисувани като опасност за националната сигурност, като нарушители на граничните правила и икономически мигранти, които нямат работа в Полша и в Европа. Показват се шокиращи кадри, говорещи за това, че децата се използват за оказване на натиск над властите. Възрастни издишвали цигарен дим в лицата на децата, за да ги накарат да плачат. Вестник "Газета Полска" пише: "Неправителствените организации по границата са хибридно оръжие на Путин. Те се използват срещу Полша и вредят на сигурността на страната като блокират изграждането на ограда".

“Не бих им дал и одеяло”

Правителството във Варшава обяви, че ще започне изграждането на 180 километра ограда по границата с Беларус през декември. Кшищоф Босак от крайнодясното обединение „Конфедерация“ написа: “Не бих дал на мигрантите и одеяло, видях двама братя да бият собствената си майка в присъствието на лекар.“ Посланието е, че става дума за враждебни хора, които не идват в Европа, защото ги преследват у дома, а защото искат да отидат в Германия, информира "Дойче Веле".

В полската преса мигрантите на границата постоянно се обрисуват не като хора в нужда, а като размирници. Правителството във Варшава прави всичко възможно, за да поддържа този имидж и възхвалява “героичната гранична полиция”, която се бори за отечеството в студа.

Общественото мнение в Полша обаче е разделено. Според проучване, 50 процента от поляците подкрепят връщането на мигрантите обратно през границата, но 60 процента са на мнение, че те трябва да имат право на нормална процедура за получаване на убежище. Мартин Дума, ръководител на социологическия институт "Ибрис", казва: "Търсим си извинение да не изглеждаме лоши и жестоки". Което не е много трудно, тъй като обективно отразяване на случващото се в отцепения граничен регион е невъзможно.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК