Бягството от КНДР вече е почти невъзможно, не само заради пандемията

През годините множество севернокорейци са се опитали да избягат от режима в страната, рискувайки живота си. Но откакто Ким Чен Ун е на власт, броят им постепенно намалява. Заради глобалната пандемия бягството от КНДР е станало почти невъзможно.

Броят на бегълците от режима нараства всяка година до 2011 г. Но от тогава броят на дезертьорите рязко спада. Това е моментът, в който Ким Чен Ун наследява поста на баща си Ким Ир Сен.

"Преди имаше 50% шанс дезертьорите да успеят с бягството си", казва Ха Джин У, който бяга от КНДР през 2014 г. Той също така помага и на други севернокорейци да избягат, но пътят към свободата ставал все по-труден и по-труден. "След като Ким Чен Ун взе властта, не мисля, че има и 10% шанс някой да успее да избяга от Северна Корея успешно."

Има няколко пътища, по които севернокорейците могат да напуснат КНДР, като част от тях включват преминаване през демитализираната зона. Но за обикновените корейци, най-практичния начин за бягство е през границата с Китай. Докато Ким Чен Ир бил на власт, било лесно да подкупиш граничните патрули. Някои от тях просто искали продукти от пазара в Китай.

Но когато Ким Чен Ун дошъл на власт, забелязал, че много севернокорейски дезертьори се появяват по новините в Южна Корея. Тогава той решил, че трябва да се вземат мерки по въпроса. Сега граничните патрули могат да застрелят всеки, който се доближи до границата, без да им бъдат задавани въпроси след това, а границата е оградена и от висока електрическа ограда.

След като прекосят реката, дезертьорите попадат в ръцете на китайския екип. Тогава започва играта на криеница. Бегълците трябва да избегнат зоркият поглед на китайските власти.

"Ако ги хванат в Китай, ги връщат обратно в Северна Корея. Тогава КНДР може да реши, че си шпионин, и да те убие. Една грешна дума може да означава смърт. За това казвам на хората, че ако китайските власти ги хванат, трябва да кажат, че са дошли в Китай да оцелеят и да изкарат прехраната си", казва Ха.

Напускането на Китай също може да е трудно. Понякога полицията решава да провери личните карти на бегълците, пише dnes.bg.

"Когато погледът на пазачите се насочи към мен, сърцето ми падна в петите", спомня си Ха за неговото бягтство. Той е трябвало да прекоси река Мекон за да стигне до Тайланд. Лодката му била преследвана от полицейски патрул. Той дори мислел да скочи във водата.

На лодките се качват между 4 и 5 човека, а това също е много опасно. Понякога плавателните съдове се обръщат и възрастни хора и деца, които не могат да плуват, се давят. Да се опиташ да спасиш онези, паднали във водата, е самоубийство. "Ужасно е да гледаш как някой се дави, а ти нищо не можеш да направиш", казва Ха.

В Тайланд дезертьорите са в безопасност - те няма да бъдат върнати в Северна Корея. Там те се предават или на местните власти, или в посолството на Южна Корея. След това се качват на самолет и отпътуват към свободата си.

Може да отнеме между два и шест месеца, за да преминеш през това приключение.

Но това, което Ха постига през 2014 г. е почти невъзможно през 2020 г. или през следващата 2021 г.  Едва 195 души са дезертирали от Северна Корея през 2020 г. Повечето от тях са хора, които вече са били в Китай и са очаквали да бъдат прибрани от Южна Корея. Броят им е с близо 80% по-малък от 2019 г.

Заради коронавируса Северна Корея затегна контрола по границите си както никога досега. Освен ако не си висш държавен или военен служител, не можеш да се движиш дори из страната. Това е една от най-тежките години за КНДР. Броят на сирачетата, изоставени на улиците, е скочил ужасно много. Хората умират от глад.

Но независимо колко опасно е бягството от Северна Корея, хората все пак ще продължат да се опитват.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК