Общ антикорупционен закон или скрит мотив за сътрудничество между БСП и ГЕРБ?

"Скрито сътрудничество" между БСП и ГЕРБ съзря депутатът от 43-то Народно събрание Методи Андреев в условията на Корнелия Нинова, съгласно които двете политически сили заедно да направят новото антикорупционно законодателство.

А именно - новият антикорупционен орган да се занимава с разследвания, да се бори с корупцията по високите етажи на властта, както и председателят му да се назначава от президента.

В ефира на "България сутрин" Андреев се съгласи - за да бъде ефективна предвижданата комисия, тя трябва да се занимава с разследвания, а не с констатации. Съгласието му с позицията на Нинова обаче спря дотам:

"Ще има закон, но дали ще има битка с корупцията, това е друга тема", категоричен бе Андреев.

Той изрази съмнения и относно точката, гласяща, че президентът трябва да избира председателя на разследващия орган и определи настоящия държавен глава Румен Радев - "ням като риба", по отношение на въпросите, свързани с правосъдието.

Адвокатът Александър Пелев пък, който също бе събеседник по темата в студиото на Bulgaria ON AIR, посочи - и в момента на държавно ниво съществуват няколко разследващи органа, които ако си вършеха работата, нямаше да има нужда от нов антикорупционен закон.

Според него сегашният проект повдига определени въпроси:

"Още миналата година изтече последния срок за България да транспорнира една директива номер 42 от 2014 г. на ЕС, която касае случаите на отнемане на имущества, които са придоби в резултат на престъпление. България не знам по какви причини забави транспонирането на тази директива, която съдържа най-подробни правила при какви условия се извършва такова отнемане на имуществото. 

Там има едно основно предусловие, което в сега действащия закон и в този, който е предвиден за момента все още като проект липсва, а това е именно влязла в сила присъда", посочи Пелев.