И министърът, и зам.-министърът на образованието се изразяват неточно и на практика създават проблеми в комуникационната стратегия за управление на образованието, объркват обществото и най-вече кандидатстудентите за професионалната им ориентация. Моля за внимание: да се направи най-после разграничение между названията на специалностите и професионалните квалификации, които се дават от висшите училища, както и от реалните потребности, настоящи и предстоящи, от педагогически кадри. От коя точно специалност "педагогика" ще има нужда училищната мрежа? От "предучилищна", "начална" или от т.нар. предметно обучение от 5. до 12. клас? Как така се зададе грешен тон и журналистите също правят неточни и объркващи коментари по тази тема? Факт: в близките няколко години ще има вопиюща нужда не от "педагози" изобщо, а от УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, УЧИТЕЛИ ПО ИСТОРИЯ, ГЕОГРАФИЯ, МАТЕМАТИКА, ХИМИЯ, ФИЗИКА, БИОЛОГИЯ, ИНФОРМАТИКА и т.н. - или от т.нар. "предметници" в прогимназиалния и в гимназиалния курс, и то в различни пропорции. Тези специалисти се подготвят според класификатора на Националната агенция по оценяване и акредитация в професионалното направление, наречено "Педагогика на обучението по..." - където след точките фигурира конкретният предмет на познанието. Кой именува направленията и специалностите по начин, който създава трудности в ориентацията дори на управляващите ресора, е друга енигма. И така, "педагози" се "произвеждат" в няколко професионални направления в системата на висшето образование и тяхното професионално място е в различните степени на образование: предучилищно, начално, прогимназиално, гимназиално. Не е истина, че проблемите на образователната ни система ще се решат с произвеждането на висшисти със специалност "педагогика". Възможностите за професионална реализация на този вид "педагози" са крайно ограничени - на фона на посочените по-горе конкретни учителски специалности. Този информационен тюрлюгювеч за ситуацията с педагогическите кадри в държавната образователна система явно зае трайно място от върха на МОН до всяка медия, решила да прави анализи и коментари по темата. Някой ще си направи ли труда малко да се задълбочи в същината на проблема, да проучи може ли висшист, завършил "единична" специалност, напр. само математика и паралелно придобил учителска правоспособност, да си намери работа на пълен норматив в малко провинциално или в квартално градско училище? Какви са проблемите с т.нар. "двойни" специалности, когато се завършва напр. български език и история или история и география, или математика и информатика - и именно такава специалност дава възможност кандидат учителят да заеме работно място на пълен норматив/щат? Кои висши училища предлагат подобни специалности, какви проблеми срещат те за привличане на кандидати за тях, дали държавата в лицето на управляващите ресора е наясно с какви средства да предотврати очаквания колапс в образователната система в по-малките селища само след няколко години? Тези въпроси не могат да се решат от хора, които нямат опит в системата и практика "на терен", които познават образователната система от "стерилните" позиции в столицата или в няколко големи града, но си нямат и понятие как стоят нещата в малки областни градове със смесено по етнически състав население или в градчета напр. като Павликени, Левски, Дулово, Кубрат, Провадия, Алфатар, как ще бъдат решени дефицитът от учители и текучеството в села, в които все още има деца, но са отдалечени от големите градове и под. Явно управленците забравят?!?, че и това е България и за да я има и там, и малкото останали ученици и учителите им трябва да имат равни възможности, истинско внимание и адекватни управленски решения според конкретните ситуации. За това обаче се изисква коренно различна визия за организацията на образованието - от подготовката на учителските кадри в конкретни специалности до реалностите при изпълнение на образователните "стандарти". Сигнализирай за неуместен коментар