"Да страда, колкото аз съм страдал. Да лежи в затвора и повече никога да не работи.Да получа някакво обезщетение, за да мога да продължа живота си по нормален начин", сподели исканите възмездия от хора, пострадали от лекарски грешки, адвокат Мария Петрова.
В Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR, тя каза, че всеки вижда възмездието по различен начин. "Чрез съдебни процеси можем да постигнем различни неща. Но хората са ядосани и не търсят толкова правата си, защото губят вяра в институциите и може би това е една от основните причини да не се говори за този проблем", посочи адвокат Петрова.
Статистиката сочи, че за 10 години има 107 осъдени лица. По думите на гостът, се очаква да нарастват делата срещу лечебни заведения, лекари и застрахователни компании, които участват в процеса на лечение. "През последните години 89% от пациентите си търсят правата. Нужно е лекарите и пациентите да познават добре правата и задълженията си, за да можем да живеем в една по- спокойна среда и да разчитаме на по- добро здравеопазване", заяви Петрова.
Спроед нея работата на гинеколозите, акушерите и хирурзите, е изключително тежка."Почти няма човек, който да не е потърсил помощ от тези лица. Тези хора работят в недобри условия и организацията на системата на здравеопазването и може би затова са най- атакуваните от обществото", коментира Петрова. тя каза още, че българският пациент е свикнал да търси правата си едва когато е дал пари от джоба си.
"Очакванията на пациента са в една посока, особено когато говорим за естетични процедури. Не малко са и хората, които започнаха да злоупотребяват, изкарвайки курсове за по 3-4 месеца и започват да правят различни разкрасителни процедури. Част от тези процедури са изцяло медицински и възстановителни. Хора, които нямат медицинско образование и не са специалисти по дерматология, си позволяват да извършват такъв тип дейности", обясни Петрова.
Тя съветва преди да се подложим на каквито и да е процеди, да вземем своето информирано решение. "Хората трябва да знаят какви са рисковете, плюсовете и минусите от определена интервенция", допълни още гостът.
Петрова сподели още, че хората търсят помощта й при различни случай. "Много лекари приемат своята работа като нещо обичайно, защото са го правили многократно и че на тях това не може да се случи. Не се прави разлика между спешно и неотложно състояние", обясни адвокатката. По думите й обаче лекарите имат възможност да откажат да упражнят високорискова дейност.
Според нея в България има сериозен проблем с администрирането и мениджмънта в сферата на здравеопазването. "Ние нямаме ясни стандарти кой попълва нашите документи, къде се съхраняват и къде отиват. Говорим за електронно досие, което остава в сферата на добрите пожелания. Именно това кара хората да си търсят правата", посочи адвокат Петрова.
Папата осъди в Перу "мачо манталитета"
Дъщеричката на Парис Хилтън навърши 3 г.
ИПБ: "Автомагистрали" се превръща в черна каса на правителството
Ариана и Рики с дебют на червения килим
Международни и наши светила представиха новите препоръки за лечение на диабет у нас
Ретинопатия на недоносеността: защо е важен прегледът на най-малките?
Лаеща кашлица и затруднено дишане при детето може да са признаци на круп
Моите здравни права: Какви профилактични прегледи и ваксини се полагат безплатно на възрастните?
Илън Мъск изрази тревога от липсата на признаци за извънземен живот
НЛО с форма на медуза бе забелязано над военна база в САЩ
Смъртоносен хибрид: Новооткрита гъба съчетава халюциногени и фатални токсини
Тайна под земята: Какво крият каменните колоси на Великденския остров
Срам! Футболните национали паднаха с 0:5 от Исландия в Пловдив
Моторист загина в тежка катастрофа
Официално: Освобождаването на адмирал Ефтимов влиза в сила на 2 януари
Слагат информационни табла на магистралите
Спартак се включи в кампанията в помощ на бившия футболист на Черно море Юли Нейчев
Всички самолети в САЩ са приземени заради проблем с комуникациите
Нова вълна на разпродажби на Nvidia повлече S&P 500 и Nasdaq
Фондация „Атанас Буров“ отваря приема за стипендии за ученици и студенти
Акции вместо джобни - новият модел на финансова култура