Задължителното гласуване крие рискове!

40,7% от българските граждани одобряват задължителното гласуване със санкцията заличаване от избирателните списъци. Другите 55,7% обаче са против, а 3,6% не могат да преценят. Това показва телефонен сондаж на агенция "Сова Харис", който обаче няма претенции да бъде представителен, отбеляза директорът Васил Тончев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Задължителното гласуване едва ли ще доведе до някакъв особен ефект, а по-скоро до повече рискове, заяви още Тончев. "Отдавна стои тази идея в политическото пространство, но мисля, че винаги е имало "за" и "против", а сега се прокарва последователно от една политическа сила, която вярва в това. Не мисля, че трябва да им се отрече, но не е довело до нещо положително. Не вярвам, че това дори ще повдигне активността".

Не би трябвало да има задължително гласуване, подкрепи и по skype от Торонто Красимир Гаджоков. 

"Само в две държави в Европа има задължително гласуване - Белгия и Гърция. Не виждаме задължителният вот да води до някакви задължителни ползи - политически или каквито и да било други. Не виждам как това би бил някакъв метод за достигането на избирателите. Начинът да се стимулират избирателите не е задължителното гласуване, а политици, които демонстрират добронамереност и работа в обществена полза. Тогава хората ще излязат и ще гласуват повече", добави още Гаджоков.

Това, което ни се струва, че би решило даден проблем на българските избори, е напълно възможно да се отрази обратното, посочи Гаджоков. Според него трябва да се види какво стимулира хората да отидат до урните и това може би е политици, работещи за тях.

Проучването показва още, че 75% от хората са съгласни да се въведе по-строг контрол при гласуването в Турция за българските избори. 20% са против, а 4,9% не могат да преценят. Според Тончев, когато става дума за по-строг контрол, той смята, че това се отнася и за изборите в България.

Експертът мисли, че вървим към това да направим избирателния процес, както е бил преди век - по времето на Бай Ганьо. Доста осезаем е регресът. "Преди 10-година контролът също беше много по-строг - изборите да се проведат по Конституцията, а сега - виждаме фалшификации, натиск върху определени групи хора, купен вот. Докато в Турция това, което е убедена обществеността е, че контролът е занижен изключително в голяма степен", добави той.

В България се приема демокрация да е едно механично управление на мнозинството, но истинските демокрации не са това - при тях има защита на малцинствата, дори тогава, когато те не са съгласни с тях и тези неща са обикновено в конституциите, за да не могат да бъдат пипнати лесно, допълни Гаджоков. По думите му това е една демокрация - когато защитаваш своите социални или дори етнически малцинства с приемане на закони и правила, които не винаги отразяват мнението на обществото в смисъла на мнозинство.

"Ако се приеме ограничението от 35 секции - започва събиране на заявления и подаване на ЦИК чрез местните посолства и консулства. В 25-дневния срок се подават заявления от 40 секции, които искат да бъдат образувани в САЩ. Кой решава и на какъв принцип кои 5 секции няма да бъдат образувани?", коментира още той.

Трябва да се приемат няколко принципа, подчерта Тончев.

"Единият от тях е безспорно запазването на конституционното право на всички български граждани, независимо къде живеят те. Избирателният процес трябва да бъде честен и да бъдат изградени нормите, да бъде осигурена валидността на гласовете, което също е под въпрос. Трето - всичко има финансово измерение", посочи той.

Проблемите не са решени и трябва да се търси по-оптимално решение, обобщи Тончев.