Боеприпаси без контрол - за 6 години 13 инцидента

За да се случи някакъв инцидент са нарушени технологичните процеси и мерките за безопасност. От МВР се утвърждава как да бъде утилизиран боеприпасът, каква технология се предоставя от този, който извършва дейността и след това започва работата. Но трябва да има контрол, а такъв няма, след като за 6 години имаме 13 инцидента.

Това каза в Сутрешен блок Николай Цонев, председател на партия "Нова инициатива". По думите му контролът се извършва от МВР и това е "една голяма язва в правителството". Той смята, че нямаме и доктрина за националната сигурност.

"От 2000 година досега има 16 такива инцидента, включително и в Челопечене. 13 от тях са след 2010 година и повечето от жертвите са тогава. Загиналите са 23-ма, пострадалите са 25 човека", заяви Николов във връзка с вчерашното запалване в завод "Арсенал" в Казанлък, при което загинаха двама души.

Симеон Николов от Център за стратегически изследвания заяви, че такива инциденти стават и в други страни, но не и в развитите.

"Аз съм работил дълги години в Германия, не си спомням в техните военни заводи да е имало някакви инциденти. За миналата година имаме 85 трудови злополуки", посочи експертът. Той смята, че погрешните решения, които се вземат на база някакви политически или социални съображения, отношения с бизнеса в България, понякога "не са съвсем рационални."

"Действително имаше една програма за унищожаване на боеприпаси още през 2003 година, но не беше приета от Народното събрание и не беше осигурена финансово. Когато ние влязохме в министерството през 2005 година, аз се заех първо с тази програма", разказва Николов. Тогава обемът на боеприпасите в страната е бил 96 хиляди тона, а към днешна дата са останали само 7 хиляди.

Николов посочи, че програмата за утилизация, която са изготвили е била представена на министъра, но проблемът е бил в това, че управляващите са искали да бъде предоставено и на български фирми да утилизират.

"За съжаление само 3-4 фирми бяха в състояние да утилизират такива боеприпаси, останалите не можеха да се справят с това", каза Николов. "Започна един проучвателен период, 15 чужди фирми се явиха, представяйки своите технологии. Тези технологии варираха от съоръжение до подвижни машини, които влизат на големи товарни камиони и унищожават всичко. Голямата машина, която струваше 36 милиона трябваше да унищожи всички боеприпаси в България за 4 години. Но министър-председателят заяви, че и на български фирми трябва да се даде шанс да унищожават, да имат работа. Тогава от западни фирми ми казаха, че е неразумно да се дава с голи ръце да се унищожават тези боеприпаси."

"Започнахме да продаваме боеприпасите, 17 фирми започнаха да ги изкупуват. Интересното е, че западните фирми предлагаха дори и да платят заплатите на работниците при построяването на едно такова съоръжение. И до ден днешен не ми е ясно защо не приехме дори и тези условия", казва Николов.

По думите на Цонев истинският процес на утилизация е започнал след случилото се в Челопечене.

"Тогава правителството отпусна около 30 милиона, проведоха се търгове, имаше дискусия сериозна по отношение на това защо чужди фирми не се допускат. Имаше правен проблем, трябваше да се промени законът, защото боеприпасите са публична държавна собственост и няма как да напуснат границата и да бъдат утилизирани навън. Но процесът започна и в Министерството на отбраната си свършиха работата, както трябва", каза той.

Според Цонев обаче проблемът е друг. "Проблемът е това, което се случва извън Министерството на отбраната - непрекъснато има взривове, инциденти, нещо не е наред в самата система, при положение, че за около 15 години има 13 инцидента", каза Николов. По думите му основните причини, поради които нещата в сектор "Сигурност" не вървят са липсата на търсене на отговорност за вземане на решения в сферата на национална сигурност с пагубни последствия. И второ - липса на приемственост между отделните правителства и търсенето на отговорност.

По отношение на това, че щом няма доктрина за националната сигурност, както и връзка между правителствата от прехода до момента, каква прогноза биха дали за справяне с бежанския поток, Цонев категорично заяви, че не вижда адекватни мерки, а Симеон Николов смята, че решението е в мерки на световната общност в страните на произход на тези емигранти.

Цялото интервю вижте във видеото: