Психично болните са оставени на Господ и на близките си!

Има сериозни съпротиви за това да се създаде регистър по отношение на психично болните у нас. Това обяви в сутрешиня блок на Bulgaria ON AIR д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница "Свети Иван Рилски" в Курило.

"Ние нямаме единна информационна система, в която да се съхраняват данни за пациентите. Това е причина да не могат да се планират здравни разходи. При шизофренията, която е най-тежката и най-скъпата за лечение психиатрична болест, ние знаем каква е заболеваемостта – 1 на всеки 100 боледува, можем да очакваме каква заболеваемост да очакваме и какви разходи да плануваме", обясни тя.

Един от мотивите да няма регистър е, че ще има злоупотреби с информацията за здравето на хората. В този хор пеят и доста колеги, призна тя.

Когато този пациента излезе от нашето лечебно заведение и отиде при друг лекар, той няма връзка с предисторията на заболяването.

На въпрос как се отключва шизофренията тя обясни, че сред основните причини  са стресът и напрежение.

По думите й страната ни не е шампион по броя на тези заболявания - като се има предвид, че около 7 млн. са българите, това прави около 70 000 болни.

Тя обясни, че околните не бива да се плашат, че психичноблоните бродят по улиците, важното е да са добре гледани. "Те са част от нас, защото всеки от нас може да се разболее. Това е заболяване, което започва от млада възраст", уточни тя.

При нашите пациенти често се случва да се спира лечението и то от страна на пациентите, защото психиатричните заболявания са единствените в медицината, при които пациентите нямат съзнание, че са болни и се отказват от него, каза д-р Гълъбова.

Тя обясни, че медикаментозното лечение при тях е най-доброто. "Всичко най-добро, което се използва по света, е достъпно у нас и за здравноосигурентите пациенти е напълно безплатно. Но с това свършват добрите неща. Лошите са, че няма социална система от грижи за тези хора – да бъдат обхванати, да се помага на семействата им, защото близките обикновено не могат да се справят сами, обясни тя.

"Пациентите са оставени на Господ и на близките си", смята психиатърката.

Тя обясни, че когато се спре медикаментозното лечение настъпва влошаване на състоянието и се проявява агресивно поведение към околните и към самия себе си.
Това, че агресията е част от заболяването е мит, а ако тя се проявява, обикновено има защитен характер.

Според нея хората трябва да се пазят от агресията на здравите.

Агресията по улиците е национална простотия – хора, които не са научени да се справят с проблемите си и действат в еуфория, поясни тя.