Едно от най-големите пера в бюджета на българите е храната - само там отиват около 30% от средствата в едно домакинство. На второ място се нареждат сметките за консумативи - ток, вода, парно. Това коментира председателят на Асоциацията за интензивно семейно консултиране Стоян Георгиев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той съветва да се използва софтуер за управление на финанси или само лист хартия, така че да се прави план за какво ще отидат парите.

"Всяко нещо е трудно преди да стане лесно. В началото изглежда трудно да се вземе лист хартия или да се ползва софтуер за управление на финансите, но с времето това може да стане изключително лесно, ако се превърне в навик. Препоръчвам мъжът и жената да направят това заедно, защото те имат различни навици за харченето на парите. Обикновено единият от тях е по-добрият." - обясни Георгиев.

След съставянето на плана идва мониторингът, който доста по-трудно се прави и изисква повече време, уточни Георгиев.

"Не е лесно - докато седнеш, представиш нещата и след това се постигне някакво съгласие и реално средствата отидат по предназначение и докато се изгради навик за спестяване, което е много важно. Отнема време." - коментира Георгиев.

Управление на семейния бюджет

Никога не харчете повече, отколкото изкарвате, съветва финансовият консултант Тихомир Тошев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. По думите му, ако това правило се спазва, то всички останали финансови решения ще бъдат в повечето случаи правилни.

Спестявания

Всяко едно домакинство трябва да си създаде култура на спестяване, смята Тошев. Според него, когато се разпределя семейният бюджет трябва да се прецени и каква сума ще отива за спестявания.

"За съжаление в България заради ниските доходи и заради това, че сме последни по доходи в ЕС е трудно да спестяваме, но все пак е добре да се отделя някаква минимална сума, която след време да използваме за нещо по-сериозно като например - покупка на жилище, ремонт или за нещо за семейството." - поясни Тошев.

Кредити

Когато едно семейство вземе решение да изтегли кредит, то трябва да прецени как това ще се отрази на семейния бюджет, защото оттук нататък ще се появи едно хармонично плащане, което ще се плаща дълго време, пояснява финансовият консултант. 

"Потребителите трябва да си дадат сметка, че един потребителски кредит за жилище например е между 80 и 150 лева на месец, докато при ипотечните е между 450 и 750 лева на месец. Тази сума трябва да може да се отделя всеки месец, за да се запази добрата кредитна история и да не се пресрочва, за да се трупат наказателни лихви." - обясни Тошев.

Понякога определени домакинства изпадат в невъзможност да изплащат задълженията си и заради това се стига дотам жилището да бъде отнето и продадено на публична продан, коментира лошия сценарий Тошев.

"В България няма много такива случаи и са малко домакинствата стигнали до такъв край. След кризата са пострадали около 6000 домакинства, които са изгубили жилищата си. За сравнение - в Испания над 300 000 домакинства изгубиха жилищата си." - обясни Тошев.

Голяма част от българите стават много отговорни към личните си финанси и се опитват да поддържат финансовото здраве на домакинството в добра кондиция, подчерта финансистът. По думите му те взимат и много информация преди да изтеглят кредит или да направят голяма покупка.

Чуйте целия разговор в следващото видео: