Пълни салони, празни каси: Културата влиза в Бюджет 2027 с хронични дефицити

Въпреки предвиденото увеличение на бюджета за 2027 г., културните институции продължават да трупат задължения, артистите се сблъскват със забавени хонорари, а недостигът на средства ограничава художествената дейност.

За необходимостта от нов модел на финансиране и промени в бюджетната политика говориха д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата, и д-р Севар Иванов, актьор и преподавател, в предаването "България сутрин".

Пълните театри не гарантират средства за нови спектакли

"Отделените средства за култура покриват само съществуването на културните институти, но не и тяхната дейност", обясни Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той посочи парадокса, че интересът към театралните постановки е голям и салоните са пълни, но същевременно актьорите не получават навреме хонорарите си, а театрите нямат достатъчно средства за нови спектакли.

"За съжаление, голяма част от тези театрални салони, идвайки сега зимният сезон, ще останат неотоплени или недостатъчно отоплени", предупреди Иванов.

Според него недостигът на средства променя и самото изкуство. Театрите все по-често залагат на популярни заглавия, минималистични декори и опростени постановки, които лесно могат да пътуват. На места дори сценичната механизация не функционира пълноценно.

Така културните институции са принудени да следват сходни модели, за да увеличават собствените си приходи и да оцелеят, което води до уеднаквяване на репертоарите.

Културата получава екзистенц-минимум

Д-р Диана Андреева-Попйорданова посочи, че България отделя около 0,5% от брутния си вътрешен продукт за култура, като изостава от редица държави в Централна и Източна Европа.

Проектобюджетът предвижда увеличение на средствата за Министерството на културата с около 16 млн., но голяма част от допълнителния ресурс е свързан с повишаването на минималната работна заплата, осигурителните разходи и възнагражденията в бюджетната сфера.

"Това е хронично недофинансиран сектор", подчерта тя и определи предвидените средства като своеобразен "екзистенц-минимум, който културата получава".

Особено тежко е положението на общинските културни институции и читалищата, при които субсидиите не достигат дори за покриване на всички разходи за персонал.

"Няма как Министерството на финансите да не забелязва, че читалищата са сърцата на местните общности", заяви Попйорданова.

Тя обърна внимание и на липсата на допълнителни източници на финансиране, които да служат като буфер при недостатъчни държавни субсидии. По думите ѝ Националният фонд "Култура" получава около 2,5 млн. годишно от Българския спортен тотализатор, но други подобни механизми практически липсват.

Натрупаните задължения налагат промяна на модела

Попйорданова настоя за нов модел на финансиране на сценичните изкуства, който според нея е трябвало да бъде въведен още с Бюджет 2027.

"Системата е направена така, че тези хронични дефицити не могат да бъдат изчистени в годините", обясни експертът.

Тя посочи, че някои културни институции вече имат натрупани задължения за по няколко милиона, а настоящата методика не отчита достатъчно демографските и икономическите различия между отделните региони.

Сред предложенията ѝ са тригодишни бюджети за сценичните институции, по-прозрачен контрол върху разходите и различни механизми за финансиране според особеностите на населените места.

Попйорданова отправи критики и към цялостната бюджетна рамка.

"За първи път виждам така сметнат бюджет не само в културата, а с допускания на макрониво. Има нужда от прецизиране на целия бюджет", заяви тя.

Поставен бе акцент и върху въвеждането на културни паспорти за над 800 хил. деца и младежи между 6 и 18 години, за които в управленската програма е посочен срок септември 2027 г.

"Това е приоритет на приоритетите в българската култура", категорична бе Попйорданова, като изрази недоумение защо необходимите средства не са заложени в проектобюджета и тригодишната бюджетна прогноза.

Двамата гости се обединиха около необходимостта от промяна на остарелите правила, така че публичното финансиране да подпомага реалната художествена дейност, а не само издръжката на културните институции.