Страхът от война и търсенето на сигурност решиха изборите в полза на Йотова?

Възрастта, образованието и населеното място остават основните разделителни линии между избирателите на Илияна Йотова и Андрей Гюров, които се изправиха на балотажа за президент, спечелен убедително от Йотова.

"Очаквах, че Йотова ще победи след подкрепата от "Възраждане", но не очаквах, че голяма част от нейния електорат на втория път ще бъде мобилизиран от "Прогресивна България". Ключов беше дебатът. Очакванията бяха по-различни, тъй като психологическото предимство беше в Гюров. След дебата видяхме по-мощно присъствие на Йотова. Гюров все пак се бореше за повече одобрение, не тя", заяви политологът Теодора Йовчева в "България сутрин".

Избирателите търсят сигурност и лидер, с когото да се припознаят

Според психолога Ива Антонова хората търсят сигурност и човек, който да ги разбира.

"Когато говорим за избори, хората са направили своя предварително. Виждайки колко е ниска избирателната активност, няма как да се промени това в последния момент. Няма как да очакваме друг развой на събитията - хората гласуват за това в кого се припознават. Кампанията на Йотова беше по-близко до същината, до ръководител, с когото искаме да продължим по-напред", допълни тя за Bulgaria ON AIR. 

Невъзможността да отговори на по-динамичния тон на Йотова е поставила Гюров в пасивна и изчаквателна позиция, поясни Йовчева.

"Не е задължително негатив, ако човек говори сбито и казва всичко важно в 2-3 изречения. Но при дебат е важно с какво впечатление остава зрителят. Нито Йотова, нито Гюров бяха достатъчно впечатляващи личности да представят план за бъдещето на България. За първи път съм свидетел кампаниите да се провеждат не толкова от кандидатите, колкото от инициативните им комитети", коментира политологът.

По думите на Антонова едно изпуснато изречение или недобре формулирана мисъл може да подбуди страховете на хората и да почнат да преосмислят избора си.

"В опита си да ни пресират партиите да гласуваме, се пускат крилати изречения в социалните мрежи, че ако не гласуваме, гласът ни ще бъде пренасочен към кандидата, когото не искаме и хората отиват просто да отчетат глас. Младите хора не обичат да бъдат пресирани и да им вменяват отговорност. Нашето поколение не е политически ангажирано, а е ангажирано със собствената си персона", посочи гостът.

Страховете за война и мир влияят върху избора на избирателите

Повечето избиратели гласуват импулсивно. Много страхове са се задействали на хората - за Изток и Запад, за мира и войната, подчерта психиатърът д-р Веселин Герев.

"Поколението Z е насочено към социалните мрежи, кампанията на Гюров беше насочена натам. На поколението 2000 г. и нагоре трудно може да се влияе на хората като се показва влияние или положение. Те много по-трудно се лъжат. Натежава използването на технологиите", каза още той.