"Петрохан-Околчица" и Калофер са култове: Как гурута печелят последователи в България

ДАНС и МВР разбиха секта, оглавявана от испанец. Седалището на групата е било в бунгала близо до Калофер.

Според разследващите лидерът се е представял за "единствен посредник с висши духове и носител на древно духовно знание". За секта се говори и при случая "Петрохан-Околчица".

Секта или култ?

"Двата случая - "Петрохан-Околчица" и Калофер, не са секти. Това са култове. Разликата между двете е, че сектата е отделяне от по-голяма религия, с цел да внесе повече яснота или пък защото част от последователите на такава религия не са съгласни с част от догмите. В сектите има ядро, което проповядва по-правата вяра. Докато при култа имаме обединение около харизматичен лидер, който в повечето случаи е човек с различни проблеми на индивидуалния характер и индивидуалната психика", каза психологът доц. Николай Димитров в студиото на "България сутрин".

По думите му последователи се привличат най-лесно с идеите, че ще придобият ново познание.

"Гуруто в Калофер се представя като човек, който има достъп до специално знание. Това е една от отликите на култа. И неговите последователи имат нужда да разберат истината през него и чрез него, защото той е проводникът на тази истина към нуждаещите се да я разберат, които все още не са достойни или са недоусъвършенствани, за да достигнат до нея. А защо в България има условия за това - причините са много. При нас има и специфики. Една от тях е, че ако през годините на комунизма религията беше изтикана в ъгъла и властта се опита да се дистанцира от нея и да намали влиянието ѝ, то не успя да намали влиянието на суеверието", допълни проф. Димитров.

Ролята на църквата и суеверието

Според него след комунизма останалите поместни църкви успяха да върнат влиянието си.

"В България, за съжаление, БПЦ не успя и продължи да съществува като развлекателна институция. Но трябва да си дадем сметка колко често и колко вярваме на Православната църква. Българският църковен клир не успя да възвърне доверието на обществото и това продължи влиянието на суеверието в обществото. Ние сме склонни да търсим мистицизма, защото това ни е закодирано", подчерта психологът.

Как се контролира подобна дейност

Според председателя на УС на Центъра за проучване на новите религиозни движения Ралица Костадинова, е важно да се уточни въпросът как се осъществява тази "псевдорелигиозна дейност".

"Ако една група или движение е регистрирано като религиозно вероизповедание, има строг режим на регулация, който е по Закона за вероизповеданията, и имаме орган, който отговаря за координацията на отношенията между държавата и вероизповеданията. Дирекция "Вероизповедания" има много важна функция да приема жалби и сигнали срещу злоупотреби въз основа на нарушени права и свободи от религиозни вероизповедания. Ако при някой сигнал или нарушение се установи престъпление, тогава се включват специализираните органи - съд, прокуратура, МВР", поясни Костадинова в ефира на Bulgaria ON AIR.

От думите ѝ стана ясно, че "има вратичка" и тази дейност може да се осъществява не само като регистрирано вероизповедание.

"Тя може да бъде осъществена като НПО, сдружение, фондация, фирма, Център за личностно развитие. Това няма как да бъде спряно, защото имаме свобода на вероизповеданията и те казват: "Ние не сме религия, ние сме свободни хора, които имаме собствени убеждения". Моментът е много тънък, защото нямаме единна система в България. Другото е, че нямаме будно гражданско общество, не разпознаваме първите симптоми на болна духовност, трябва да разпознаем сигналите", на мнение е Костадинова.

Кои са предупредителните сигнали

"Не всичко, което се говори от гуру, че е божествено, мистично, е истина. Ако ти поискат пари и нямаш свобода да се откажеш свободно, да излезеш, ако се изисква от теб нещо, което ти не би направил - тогава вече човек трябва да се замисли, че това не е правилно. Трябва да се потърси повече информация за движението".

Ралица Костадинова поясни, че това винаги е съществувало и ще продължи да съществува, а превенцията е изключително важна.

Попитан дали има определена група хора, към която се насочват шаманите, проф. Димитров отговори:

"В края на 20 век има много знаков случай на атентат в метрото в Токио, подготвян от лидер на култ Сахара. Оказва се, че огромна част от последователите му са хора с академични професии и академично развитие - физици, химици, хора на науката. Това се повтаря в много от култовете".

"Не може да очакваме от човек, който е потънал в битовизмите си, да е надживял материалното и да има нужда от духовно. Огромна част от хората, които се увличат в подобни култове, са хора с добро положение в обществото и добро материално положение. Тази прилепчивост започва с елементарни практики и убеждението, че това, което правиш, е добро, а може да доведеш и приятели. И когато доведеш приятели, още повече ти се усилва собственото убеждение, че си направил нещо правилно. Огромна част от култовете са свързани и с употреба на психоактивни вещества", добави психологът.

Костадинова припомни, че в Telegram и другите социални мрежи има много затворени групи.

"Не знаем какво правят младежите и как се стига до тях. Важно е да има проследяване", изтъкна тя.

Снимка: БГНЕС