Докато продължават дебатите за финансирането на здравеопазването, въпросът за ефективния контрол върху публичните средства остава на заден план.
Затова, вместо да се ограничават лечебни дейности поради недостиг на бюджет, по-уместно е да се наблегне на ефективния контрол върху тяхното разходване.
Чрез него наличният финансов ресурс може да се разпредели по-рационално, като средствата се насочат към дейностите с доказана полза и реален ефект за пациента, а не към неоснователно отчетени или излишни разходи.
Именно затова контролът върху лечебните дейности е ключов механизъм за гарантиране на качество, безопасност и разумно разходване на публичните средства.
В България той се осъществява основно от две институции: Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като платец и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) като държавен регулатор.
НЗОК следи за изпълнението на договорите с лечебните заведения и за финансовата дисциплина. Проверките ѝ отговарят главно на въпроса дали дейността е отчетена според правилата, а не дали е била необходима и какъв е резултатът за пациента.
ИАМН контролира спазването на медицинските стандарти, безопасността и правата на пациентите. Нейните констатации обаче почти не се отразяват на финансирането. Двете институции работят успоредно: едната вижда парите, другата вижда качеството, а връзката между тях липсва.
В утвърдените европейски модели обаче, контролът е средство за управление на ресурса, а не само за санкциониране:
Франция: задължителната сертификация на болниците оценява процесите и резултатите, а не само документацията.
Това означава, че експертите на Висшия здравен орган (HAS) проверяват на място качеството и безопасността на грижите, например чрез наблюдение на работата в отделенията и разговори с пациенти и персонал.
Германия: публичните доклади за качество позволяват сравнение между лечебните заведения и насочват избора на пациентите. Така пациентите могат да видят резултатите от сертификацията и показателите за качество и безопасност на всяка болница.
Това им помага да вземат информирано решение къде да се лекуват и стимулира болниците да подобряват предлаганите грижи.
Нидерландия: надзорът е основан на риска, така че проверките се съсредоточават там, където вероятността за проблеми е най-голяма.
Контролните органи насочват ограничените си ресурси към лечебни заведения и дейности с по-висок риск, например при сигнали за нарушения, лоши показатели за качество, сложни и рискови процедури, вместо да проверяват всички по един и същ начин и с еднаква честота.
Англия: публичните рейтинги на лечебните заведения правят резултатите от надзора видими за всички. Пациентите, лекарите и самите болници могат да виждат и сравняват резултатите от проверките и показателите за качество.
Така прозрачността създава допълнителен стимул за подобряване на грижите и повишава отчетността на заведенията.
Общото между посочените примери са прозрачността, ненаказателното докладване на инциденти и измерването на реалните резултати за пациента, вместо на изрядността на документите. На този фон в българския модел на контрол се открояват няколко съществени дефицита:
- Административен и наказателен характер: проверява се документацията, а не ползата от лечението. Така се откриват формални нарушения, но не и излишните или неефективни дейности, които реално изчерпват бюджета.
- Припокриване на функции: НЗОК и ИАМН проверяват едни и същи лечебни заведения без общи данни и координация.
- Недостатъчна независимост: ИАМН е подчинена на Министерството на здравеопазването, което създава предпоставки за конфликт на интереси.
- Липса на култура на докладване: страхът от санкции води до прикриване на медицински грешки, вместо до поуки от тях.
- Ограничена прозрачност: обществото няма достъп до сравними данни за качеството на отделните лечебни заведения.
Преодоляването на тези дефицити не изисква непременно мащабни реформи. Може да се започне с промени в няколко направления:
- Национални показатели за качество, съвместими с тези на ОИСР, за да стане видимо кои дейности носят реален ефект.
- Контрол, основан на риска, който насочва проверките към лечебните заведения и дейностите с най-големи отклонения.
- Обвързване на заплащането с резултатите, така че парите да следват доказаната полза, а не обема на отчетената дейност.
- Свързаност на данните между НЗОК и ИАМН, за да се съпоставят финансовата и качествената информация.
- Правна защита при докладване на инциденти и грешки, които не са довели до вреда.
- Публичност на резултатите от контрола.
Недостигът на средства в здравеопазването не се преодолява трайно с лимити и ограничаване на лечебни дейности. Тези мерки засягат еднакво, медицински обоснованите и ненужните лечебни дейности, а цената им плащат пациентите.
Ефективният контрол предлага по-добра алтернатива: той показва къде ресурсът се губи и позволява да бъде пренасочен към дейностите с доказана полза.
За да изпълнява тази роля, българският модел трябва да премине от административна проверка на документи към надзор, основан на данни, риск и резултати.
Това означава НЗОК да плаща за качество, а не само за обем, ИАМН да работи независимо и прозрачно, а двете институции да споделят информация.
Европейският опит показва, че подобен контрол не е допълнителен разход, а условие наличният бюджет да осигурява повече възможности за лечение и по-високо качество на медицинската помощ.
61 сигнала заради силен вятър са подадени в Столична община
Европейските регулации и тежки мита заплашват с блокиране изпълнението на ключови енергийни и транспортни коридори
Шестима убити при взрив на газ в жилищен блок в Тбилиси
Борисов: Новата сглобка е ПБ-ПП-ДБ (ВИДЕО)
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
И БАПЗГ не са доволни от проектобюджетите на НЗОК и на МЗ за 2027 г. Какво искат те?
Кактусът като жива батерия: Учени извлякоха електричество от растението
Астрофизици и композитор превърнаха радиосигнали от дълбокия космос в музика
Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
Използването на AI на работното място крие риск от сериозно психическо изтощение
Съдът остави без разглеждане искането за спиране на строежа на калолечебницата в Морската градина
Моряк, спасен от GAZ HUSKY, благодари на България: Можеше да ни се случи най-лошото
Община Варна дава 50 000 евро за сериала "Летище"
Румъния и Турция активизираха съветите си за сигурност заради ескалацията в Черно море
Самолет излетя и от Варна: Засилена въздушна активност на 5 държави от НАТО в Черно море
Европа има нужда от инфраструктура, но регулациите възпрепятстват изграждането ѝ
Биткойн фондът на BlackRock отчете рекорден отлив на капитал за ден
Цената на златото се готви за най-големия си седмичен спад от март насам
Контролът върху лечебните дейности: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране